— Когато отидохте да ѝ кажете довиждане, Мелиса запозна ли ви с мъжа, с когото разговаряше? — попита Хънтър. — Спомняте ли си името му?
Том присви очи и погледна Джанет.
— Да, запозна ни — отговори той. — Но не си спомням името му. А ти, миличка?
Джанет пак поклати глава, без да каже нищо.
— И кога беше това? В колко часа си тръгнахте от купона?
Том погледна Джанет, но тя пак беше зареяла поглед навън през прозореца в почти кататоничен унес.
— Към дванайсет и половина след полунощ — отговори той. — Може да е било един без петнайсет… не по-късно.
Хънтър си записа това.
— А Мелиса? Тя спомена ли как ще се прибере вкъщи? Щеше ли да я закара някой от партито?
— Не — пак отговори Том. — Не спомена нищо дали някой ще я закара. Джанет я попита, когато си тръгвахме. Мел каза, че ще вземе такси.
— Добре е да знам това — отбеляза Хънтър и си го записа.
— Защо? — разтревожено попита Том. — В дома ѝ имаше ли следи, че Мел е имала компания в онази нощ? Втора чаша за вино? Още една мокра хавлия за баня? Следи върху чаршафите? Нещо такова?
Хънтър го погледна с любопитство.
— Гледам криминалния канал — някак самодоволно обясни Том.
Хънтър положи усилия да не завърти очи.
— Не, не намерихме втора чаша за вино, нито още една мокра хавлия за баня, или нещо друго, но никъде не открихме и следи от влизане с взлом — нито по вратите, нито по прозорците. Затова има вероятност Мелиса доброволно да е пуснала нападателя в дома си.
Думите на Хънтър отново привлякоха вниманието на Джанет към него. Той си пое дъх през носа и го изпусна през устата си, а после добави:
— Намерихме бележка.
— Бележка? — попита Джанет. — Каква бележка?
— Романтична, както изглежда. — Хънтър бръкна в джоба на якето си, извади мобилния си телефон и ѝ показа снимката, която беше направил на бележката в моргата.
Том се приближи до тях да я види.
Джанет прочете думите в бележката — „В тези очи никой няма да изглежда толкова съвършен, колкото беше ти“ — и в очите ѝ отново бликнаха сълзи.
Хънтър ѝ предложи нова хартиена кърпичка.
— Къде я намерихте? — попита Том.
— В кухнята — излъга Хънтър. Не виждаше смисъл да засилва болката на Джанет, като разкрие, че убиецът е насилил сестра ѝ, като е пъхнал бележката в тялото ѝ.
Джанет отправи въпросителен поглед към Хънтър. Тя беше открила трупа и явно не си спомняше да е видяла бележка в кухнята на сестра си.
— Беше сгъната — поясни Хънтър и посочи гънките в хартията, които се виждаха на снимката. — Оставена беше до печката.
Джанет отново погледна снимката на телефона на Хънтър и се разрида.
— Имате ли представа кой може да е написал тези думи на сестра ви? — попита той. — Възможно ли е да е бил… Кевин?
На Джанет ѝ бяха необходими няколко дълги секунди, за да овладее сълзите си. И после хвърли бомбата.
— Не знам дали тези думи са на Мел, или не. Не знам да е писала стихове или нещо такова, но това… — Тя посочи снимката. — Това определено е почеркът на Мел.
12.
През по-голямата част от следобеда над центъра на Лос Анджелис бавно се събираха тежки облаци. Към пет часа, по същото време, когато Хънтър и Гарсия се срещнаха отново в кабинета на отдел „Свръхтежки убийства“, над града най-после се изсипаха първите капки дъжд. Двамата детективи още не бяха стигнали до бюрата си, когато капитан Барбара Блейк се вмъкна вътре.
— Е, каква е тази бележка, която е била открита в тялото на жертвата? — попита тя.
Гарсия, който беше с гръб към вратата и не видя, че капитанът влиза, подскочи, когато вратата се затвори зад нея.
— По дяволите, капитане, откъде се появи? И да не си ни сложила проследяващи устройства? Тъкмо влизаме.
Барбара се намръщи.
— Това е моят отдел. Моят етаж. Имам очи навсякъде. И така, бележката. Какво можете да ми кажете за нея?
Докато Гарсия набързо ѝ разказваше какво са открили по време на аутопсията, включително за бележката, Хънтър свърза мобилния си телефон с компютъра и разпечата снимката на бележката.
— „В тези очи никой няма да изглежда толкова съвършен, колкото беше ти“ — прочете на глас капитан Блейк, а после присви очи и погледна детективите. — И това е било оставено във вагината ѝ?
Гарсия кимна.