— В самозатварящо се найлоново пликче.
— Предполагам, че бележката и пликчето вече са изпратени за анализ и графология?
— Да — потвърди Гарсия.
— Но вече не е необходимо да се тревожим за графологията — обади се Хънтър и привлече към себе си вниманието им.
— Как така? — попита Карлос. — Защо?
— Почеркът е на Мелиса Хоторн — обясни Хънтър, приближи се до таблото и закачи разпечатката на снимката. — По-рано днес разговарях с Джанет, доведената сестра на Мелиса. Показах ѝ снимката на бележката на телефона ми.
— И тя беше сто процента сигурна, че почеркът е на сестра ѝ? — попита капитан Блейк.
— Нямаше съмнение.
Барбара мълчаливо прочете изречението още веднъж.
— Знаем ли какво е това? Текст от песен? Стихотворение? Реплика от филм? На жертвата ли са думите или на убиеца?
— Търсих в интернет — уведоми я Хънтър, — но не намерих нищо — нито текст на песен… стихотворение… детско стихче или песничка… реплика от филм… абсолютно нищо. Поне нищо, което да е публикувано в Мрежата с тези думи в същата последователност. Вече предадох изречението на нашия отдел „Проучвания“ за по-задълбочено търсене. Джанет Ланг също така ми каза, че доколкото ѝ е известно, сестра ѝ не е писала стихове или текстове на песни, или нещо подобно… — Хънтър посочи таблото и после продължи: — Но ще отида пак в дома на Мелиса да огледам. Не е необичайно хората да имат някое тайно хоби — поезия, лирика, дори рисуване. Някои обичат да записват най-съкровените си лични мисли… чувства… желания… каквото и да е… но го правят за себе си, не го споделят.
— Нещо като таен дневник — предположи капитан Блейк.
— Нещо подобно, да.
Барбара гледа още малко снимката на бележката на таблото.
— Независимо дали това са думи на жертвата, или не, каква е теорията? — попита тя. — Че убиецът я е накарал да го напише и после го е пъхнал в нея и я е окачил за устата? — Във възходящата ѝ интонация прозвуча съмнение.
— Вероятно, да — отговори Хънтър и седна зад бюрото си.
Капитан Блейк се прокашля.
— Е, не съм експерт в тази област, но на мен ми звучи като любовно обяснение от недоволно бивше гадже… или любовник… или може би някой, когото тя е отрязала. Някой кретен, чиято гордост е наранила.
— Твърде възможно е — съгласи се Хънтър. — И определено ще следваме тази посока. Както беше споменато тази сутрин, Мелиса е прекъснала връзката си с Кевин Гарисън преди шест-седем месеца.
— Да, ти го каза — спомни си Барбара. — Той ѝ е изневерявал, нали?
— Точно така.
— Но защо ще я кара да го напише? — зачуди се Гарсия и повдигна рамене. — Би било логично да го е написал самият убиец, не мислите ли? — Той вдигна ръка, за да им попречи да възразят. — Да, знам, че ако убиецът беше написал бележката, щеше да ни даде почерка си, но можеше да я разпечата на принтер или нещо такова.
— Значение — каза Хънтър.
— Точно това, което казах, че той е можел да я разпечата — отговори Гарсия, който помисли, че Хънтър му задава въпрос.
Партньорът му поклати глава.
— Не беше въпрос, а отговор. Убиецът е накарал жертвата да напише бележката, защото това е означавало нещо за него. Искал е написаното да бъде с нейния почерк поради някаква причина. Във всичко, което той прави, има значение. Вярвайте ми. И затова я е накарал да напише думите повече от веднъж.
— Повече от веднъж? — На капитан Блейк това ѝ се видя странно. — Защо го казваш? Намерени ли са чернови в дома ѝ?
— Не — отговори Гарсия и се обърна към партньора си. — Нали?
Хънтър поклати глава.
— Не.
Капитан Блейк изглеждаше още по-озадачена.
— Тогава откъде знаеш, че убиецът е накарал жертвата да напише бележката повече от веднъж?
— Погледнете отново бележката — каза Хънтър и посочи таблото.
Гарсия и капитан Блейк се приближиха и се вгледаха в бележката. Всеки търсеше нещо различно.
Барбара присви очи и се втренчи в снимката, опитвайки се да различи някакви бразди върху хартията, но не забеляза нищо.
Отначало Гарсия търсеше същите издайнически знаци, но бързо осъзна какво пропуска.
— Самият почерк — каза той и се обърна към Хънтър, който му се усмихна.
— Почеркът? — попита капитан Блейк и насочи вниманието си към него.
— Съвършен е — отбеляза Гарсия.
След няколко секунди Барбара разбра.
— Ако убиецът е принудил жертвата да напише тези думи, преди да я убие, тя е била ужасена и под натиск и ръката ѝ би треперила. Написаното е щяло да бъде разкривено и нечетливо.
— Несъмнено — потвърди Хънтър. — Случаят явно не е такъв и това ни оставя с няколко предположения, но най-вероятните са — убиецът е накарал жертвата да пише думите, докато ръката ѝ е престанала да трепери, или убиецът е майстор фалшификатор.