— Възможно ли е да е бившето ѝ гадже? — попита капитан Блейк. — Как му беше името?
— Кевин Гарисън — отговори Гарсия.
— Питам, защото… — Тя посочи таблото. — Това не е престъпление от страст. Виждали сме много такива и това не е. Тук е вложена омраза, гняв и всичко, което е зло.
— В момента знаем много малко за Кевин Гарисън — каза Хънтър и провери в тефтерчето си. — Но няма да е проблем да го намерим. Той тренира в зала за фитнес в Кълвър Сити всяка сутрин. Утре ще отида там, но очевидно имаме и загадъчен гост.
— Какъв „загадъчен гост“? — попита капитан Блейк.
— Джанет също така ми каза, че Мелиса е бъбрила с някого на бара в събота вечерта. Мъж, който, изглежда, не е бил гост на рождения ден на Кели-Ан.
Барбара озадачено повдигна вежди.
— Кели-Ан била запазила част от бара за коктейли „Дъ Броукън Шейкър“ за купона си — поясни Хънтър. — Но барът бил отворен и за редовни клиенти. Джанет и гаджето ѝ Том си тръгвали, когато видели Мелиса и загадъчния мъж на бара. Отишли да ѝ кажат довиждане и Мелиса ги запознала, но Джанет и Том не си спомнят името му.
— Марк — каза Гарсия, който се беше върнал до бюрото си и беше разгърнал джобното си тефтерче. — Загадъчният мъж, с когото Мелиса е бъбрила на бара? Името му е Марк.
Хънтър и капитан Блейк се обърнаха към него.
— Кели-Ан поканила трийсет и пет души на партито си — информира ги Карлос. — Дошли трийсет и един. Днес следобед говорих с нея и гаджето ѝ, както и с осем други гости. Ще говоря и с останалите. И ти си прав — обърна се той към партньора си. — Мелиса е разговаряла с някого на бара, който не е бил гост на рождения ден. Кели-Ан и гаджето ѝ също ги видели, както и трима от осемте гости, с които разговарях. — Гарсия прелисти страница в тефтерчето си. — Кели-Ан дори говорила с него за малко. Мелиса ги запознала. Кели-Ан беше сто процента сигурна, че името му е Марк. Запомнила го, защото и баща ѝ се казвал така.
— Без фамилно име? — попита капитан Блейк.
— Не — отвърна Гарсия и се засмя. — Запознали са се в бар, капитане. С колко души си се запознавала в бар, които са казали и фамилното си име?
— Повечето — възмутено отговори Барбара.
— Хората там са били на двайсет и няколко години — настоя Гарсия.
— Добре, разбрах. А портрет по описание? Или може би дори снимка? В днешно време всички щракат снимки навсякъде и непрекъснато, нали? Предполагам, че на рожден ден се правят много снимки. Може би някой е заснел този Марк на бара случайно. Може би на фона?
— И аз си мислех същото — отвърна Гарсия. — Попитах Кели-Ан и гаджето ѝ, и осемте гости, с които разговарях днес следобед, дали са правили снимки на купона.
— И?
— Всичките са снимали. И очевидно Кели-Ан и гаджето ѝ са направили купища снимки, но проблемът е, че барът се намира точно срещу покрива от зоната, определена за партито. — Гарсия поклати глава. — Барът не се вижда на нито една от снимките, които разгледах днес, а аз видях всяка една от тях.
— Камери за видеонаблюдение — предложи Хънтър. — Вероятно имат една-две в зоната на бара, но дори да нямат, „Дъ Броукън Шейкър“ е барът на покрива на хотел „Фрийхенд“. За да отиде в бара, всеки трябва да мине през фоайето, а във всяко хотелско фоайе има камери за видеонаблюдение.
— Още веднъж и аз си мислех същото — съгласи се Гарсия, — и вече се обадих в хотела да проверя. Те имат камери над зоната на барплота в „Дъ Броукън Шейкър“. Ще отида там… — Той погледна часовника си. Наближаваше пет и половина следобед. — Веднага. Искаш ли да дойдеш, Робърт? Хотелът е само на километър и половина оттук.
Преди Гарсия да довърши изречението си, Хънтър вече посягаше към якето си.
13.
Хънтър и Гарсия се качиха на покрива на хотела с басейн и без да губят време, обясниха на Кристина Ди Анджело, управителката на „Дъ Броукън Шейкър“, причината за посещението си. Тя провери служебните им карти и ги заведе в кабинета вдясно от бара, където държаха записите от камерите за видеонаблюдение.
Кабинетът беше просторен, но малко разхвърлян.
— Моля, извинете за бъркотията — каза Кристина, заобиколи единственото бюро в стаята и включи компютъра. — Обикновено не каним посетители тук. — Тя посочи купчината сгъваеми столове в ъгъла. — Вземете си по един.
Докато детективите взимаха столове, Кристина затрака по клавиатурата на компютъра.
— В събота вечерта бяхме много заети — започна тя. — От отварянето до затварянето сигурно са дошли и са си тръгнали четиристотин души, може би и повече. Двете камери, които имаме, са на тавана на бара.