— Много изискано — отбеляза Хънтър и кимна одобрително. — Да спомене обувките ѝ, вместо веднага да ѝ направи комплимент колко е красива, разбива страхотно леда. И също така показва, че той е внимателен към детайлите, не само към очевидното.
— А жените обожават това — съгласи се Гарсия.
— И повечето обожават обувките.
Усмивката трептя на устните на Мелиса още няколко секунди и после се превърна в оживен смях.
— Комплимент за обувките, бързо последван от някаква шега, за да я разсмее — каза Хънтър. — Този тип знае какво прави.
— Хайде, Марк — подкани го Гарсия. — Наведи се малко напред, за да видим лицето ти.
Но въпреки че дотогава вече беше обърнал цялото си тяло към Мелиса, Марк оставаше зад колоната — устните му оставаха напълно скрити.
Мелиса се усмихна отново и после беше неин ред да извие тяло, за да се обърне изцяло към Марк. Ако той умееше да разчита езика на тялото, а Хънтър беше сигурен, че умее, тя току-що се беше съгласила напълно с компанията му.
Барманът дойде с питието на Мелиса — класическо мохито. Докато той се приближаваше към Мелиса, нещо привлече вниманието на Хънтър. Той изчака да види дали и Карлос го вижда, но партньорът му не спомена нищо. Хънтър запомни часа и минутата и остави видеозаписът да продължи. Марк си поръча питие. И настоя да плати коктейла на Мелиса.
Тя прие.
Скоро след това Марк поръча две йегер бомби.
Двамата разговаряха и се смяха още четири минути, докато Джанет и Том не отидоха при тях. Часът беше 00:34.
— Това доведената ѝ сестра и гаджето ѝ ли са? — попита Гарсия.
— Да, те са — потвърди Хънтър.
Те се застояха по-малко от две минути и после казаха довиждане на Мелиса и Марк. Джанет също изглеждаше доста пияна.
Изминаха още пет минути и после до Мелиса и Марк се приближи друга двойка, русокоса жена с късо подстригана коса и заразителна усмивка и кльощав мъж с коса, прибрана на мъжки кок.
— Това са Кели-Ан и гаджето ѝ Джъстин — обясни Гарсия.
00:42.
Всички се ръкуваха и Марк поръча още четири шота йегермайстер.
Гарсия стисна устни, докато гледаше образите.
— Това изглежда странно.
— Кое? — попита Хънтър. — Фактът, че ги гледаме на бара повече от петнайсет минути, а Марк не е помръднал иззад колоната?
— Именно — потвърди Гарсия и кимна бързо няколко пъти. — Изглежда, знае къде са камерите за видеонаблюдение. Позицията му зад колоната е стратегическа, не е случайна.
Кели-Ан и гаджето ѝ си тръгнаха след питиетата.
Марк и Мелиса останаха на бара. Разговаряха още осем минути и после той бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади мобилния си телефон и го даде на Мелиса. Тя написа нещо и му го върна.
— Е, той определено има телефонния ѝ номер — отбеляза Гарсия.
Хънтър се надяваше, че Марк веднага ще позвъни на Мелиса, за да потвърди, че тя му е дала правилния номер и автоматично да ѝ даде неговия номер, но той прибра телефона в джоба си.
— Нямаше обаждане за потвърждаване — обади се пак Гарсия, който явно очакваше същото като Хънтър.
Мелиса и Марк останаха още петнайсет минути в бара, като в това време изпиха по още едно питие и по два шота текила. Всеки път, когато барманът донасяше поръчката им, Хънтър забавяше кадрите, за да провери дали Марк не изсипва нещо в питието на Мелиса.
Дори и да го беше направил, детективите не забелязаха.
През цялото това време лицето на Марк не се видя напълно нито веднъж.
Мелиса изпи питието си, най-после погледна часовника си и явно каза на Марк, че трябва да тръгва. След това извади телефона си, за да използва някакво приложение. Тя почука с пръст по екрана няколко пъти и после Хънтър отново успя да прочете по устните ѝ.
Три минути, каза Мелиса на Марк.
След като го уведоми, че таксито идва, тя стана. Марк каза нещо, което предизвика свенлива, може би дори смутена усмивка. Хънтър прочете отговора по устните ѝ.
Може би следващия път. Смутената усмивка се превърна в обезоръжаваща. Утре трябва да се срещна със сестра си, но… пиши ми. Може да се срещнем по-нататък през седмицата, ако искаш.
Докато държеше ръката ѝ, Марк каза нещо, което върна смутената усмивка на устните на Мелиса.
Сигурна съм, отвърна тя и наклони глава на една страна. Но тази нощ наистина не мога. Обади ми се, става ли? Ще се срещнем. Мелиса най-после се обърна и тръгна.