След по-малко от минута тръгна и Марк.
Хънтър спря видеозаписа.
— Току-що изгледахме малко повече от половин час запис — каза Гарсия и погледна партньора си с широко отворени от почуда очи. — А този Марк успя да остане зад колоната през цялото време. Каква е вероятността това да е случайно?
— Статистически погледнато, много малка.
— Направил го е нарочно.
— Има и още нещо — добави Хънтър. — Забеляза ли, че Марк плати всички питиета в брой? Всеки път. Не използва карта, за да не оставя електронна следа.
— Копеле!
Хънтър превъртя назад записа до часа и минутата, които беше запомнил, потърси най-добрия кадър и после натисна „разпечатай“ на клавиатурата.
— Защо ти е? — намръщи се Гарсия. — Лицето му не се вижда никъде.
— Знам — призна Хънтър. — Но искам да попитам нещо бармана отвън.
— Какво? Дали си спомня Марк?
— Помни го — уверено заяви Хънтър.
Гарсия стана.
— Откъде знаеш?
— Ще видиш.
14.
Хънтър и Гарсия излязоха от кабинета и намериха високия барман, който приготвяше последния от четири коктейла. По това време на бара имаше само двама клиенти — млада двойка, които седяха малко вдясно и пиеха коктейли „Маргарита“ с лед. Хънтър и Гарсия застанаха вляво, точно на мястото, където беше стоял Марк.
— След секунда ще дойда при вас, господа — каза барманът и използва цедка, за да налее във висока чаша напитката, която току-що беше смесил, а после я украси с триъгълно парче ананас и я сложи върху подноса, където бяха другите три коктейла. — Какво да ви донеса, господа? — попита той, когато се приближи до двамата детективи и сложи две кръгли подложки пред тях.
Хънтър и Гарсия бързо извадиха служебните си карти и се представиха.
— Аз съм Роджър — каза барманът и кимна. — Да, видях ви, че влизате в кабинета с Крис. Тя ми каза, че се опитвате да идентифицирате някого, който е бил тук, в „Шейкър“, в събота вечерта, нали така?
— Да — потвърди Хънтър и посочи към земята под краката си. — Някой, който е стоял точно тук.
Роджър му се усмихна тъжно.
— Събота вечерта беше оживено. Много хора стояха на това място в един или друг момент.
— Не се съмнявам — съгласи се Хънтър. — Но съм сигурен, че помните този. — Той сложи на барплота разпечатката, която носеше. Снимката на кадъра показваше Марк, който стоеше там, където беше застанал сега Хънтър. Лицето му беше почти изцяло скрито от крайната колона вляво. Мелиса стоеше там, където сега беше Гарсия, и усмихнатото ѝ лице се виждаше ясно, но главната причина Хънтър да избере този кадър беше, защото и барманът беше там. Той току-що беше донесъл на Мелиса първото мохито, което тя беше поръчала, но не гледаше нея, а Марк, и изражението на лицето му привлече вниманието на Хънтър. Веждите му бяха леко свъсени, а ъгълчетата на устата му — разтеглени, притискайки устните плътно една до друга — явно се четеше неодобрение по вида му.
Вярно, гримасата можеше да изразява и ревност. Може би се е надявал да флиртува с Мелиса, но докато приготвяше коктейла ѝ, Марк го беше изпреварил… може би… но Хънтър винаги беше няколко нива над повечето други в анализа на поведението на хората, маниерите им, израженията на лицата им, позата им… всичко. Неодобрителният вид на Роджър не беше само резултат от ревност. Хънтър беше сигурен в това.
Барманът погледна разпечатката и за секунда стисна устни точно по същия начин, както на кадъра.
— О — каза Роджър и почука с показалец по изображението. — Този ли?
— Познавате ли го? — недоверчиво попита Гарсия.
Барманът твърдо поклати глава.
— Не. Не съвсем.
Гарсия погледна партньора си и после отново се взря в Роджър.
— И какво означава „не съвсем“?
Барманът повдигна рамене.
— Не знам кой е той.
В края на това изречение очевидно се криеше едно „но“. Хънтър го притисна.
— Но сте го виждали и преди.
— Да — призна Роджър. — Най-малко веднъж.
— И не го харесвате много — настоя Хънтър.
Барманът премести тежестта си от единия на другия крак, докато мислеше как е най-добре да отговори.
— Работата ми не е да съдя — започна Роджър. — Той е клиент. Идва в бара, сервирам му… той плаща… това е всичко.
— И все пак — продължи да упорства Хънтър. — В него има нещо, което ви безпокои.
Роджър погледна двамата детективи.
— Ами… отношението му към жените.
Хънтър и Гарсия се досетиха какво има предвид, но трябваше да го чуят от него.
— Какво за отношението му към жените? — попита Карлос. — Какво му е?