Барманът се почеса по врата.
— Малко е… мазен. — Той вдигна ръце в знак, че се извинява. — Искам да кажа, че е Казанова. Хубавец е и го знае. Използва го като свое предимство — съзира някоя привлекателна жена, отива при нея и я омайва с приказки. Какво се случва после, не знам, но съм барман вече от десет години. Виждал съм и съм чувал много мъже като него — тип Казанова… сладкодумник… обигран, професионален прелъстител. Те дебнат във всеки бар, особено в луксозните, където ходят богаташите. Някои търсят само лесен секс за една нощ… други са изпечени мошеници.
— А този? — попита Гарсия и почука с показалец върху изображението на барплота. — Какъв мислите, че е? Омайник или мошеник?
Роджър поклати глава.
— Както казах, не ми е работата, нито мястото да съдя.
— Но вие споменахте, че отношението му е мазно — каза Хънтър. — Предполагам, че сте чули част от разговора.
Въпреки че употреби думата „предполагам“, от видеозаписа, който току-що беше изгледал, Хънтър знаеше със сигурност, че барманът е чул какво са си говорили Марк и Мелиса.
Роджър не изглеждаше смутен.
— За жалост, това е нещо, което ние барманите не можем да избегнем — обясни той. — Работната зона тук не е много голяма. — Роджър посочи пространството от другата страна на барплота, където стоеше. — В оживена нощ като миналата събота, барът е претъпкан. Силна музика… — Той посочи пулта на диджея вдясно от тях. — Хората до бара говорят високо и неизбежно чуваме разговори. Това е факт.
— И в този случай какво чухте? — попита Гарсия.
Барманът отново повдигна рамене.
— Нищо необичайно. Само… — той направи глуповата физиономия, — изтъркани свалячески реплики и купища комплименти не само колко привлекателна е жената — Роджър посочи Мелиса на разпечатката, — но и за вкуса ѝ за дрехи, обувки, парфюм и какво ли не още. Както казах, мъжът е много обигран, професионален прелъстител. Знае как да очарова жените.
Прекъсна ги сервитьорка, която имаше поръчка от маса в ресторанта. Роджър приготви напитките за по-малко от минута.
Той се върна при детективите и Хънтър посочи Марк на разпечатката.
— На видеозаписа от камерата за наблюдение този мъж няколко пъти плаща питиетата, но винаги в брой. Предишните пъти, когато казахте, че сте го виждали тук, спомняте ли си дали правеше същото, или използваше кредитна карта?
Роджър дори не се опита да се замисли.
— Съжалявам, но няма начин да запомня това. Той не е редовен клиент, разбирате ли. Не го виждам всеки уикенд. — Барманът отново повдигна рамене. — Честно казано, помня го, защото винаги бъбри с привлекателни жени… жени, които хващат окото. Разбирате какво искам да кажа, нали? — Роджър пак погледна разпечатката. — Може ли да попитам за какво става въпрос? Случило ли се е нещо с тази жена? Измамил ли я е? Чантата ѝ ли е откраднал? Или нещо друго?
Гарсия взе разпечатката от барплота.
— Била е убита снощи. След като си е тръгнала оттук.
На лицето на Роджър се изписа смесица от неподправен шок и изненада.
— Убита?
— Жените, за които споменахте? — попита Гарсия. — Онези, които хващат окото… онези, с които сте го виждали да бъбри преди… те редовни клиентки ли са? Виждали ли сте ги оттогава? Тук ли е някоя от тях сега?
Изражението на Роджър отново се промени и този път стана сериозно и замислено.
— Не мисля — отговори той след няколко секунди. — Не си спомням.
— Нали казахте, че тези жени са привлекателни? — настоя Гарсия.
— Да. — Поведението на Роджър стана някак отбранително. — Но много от клиентите ни са гости на хотела. Мнозина се качват тук, горе, защото е по-удобно — ако си пийнал повечко, много по-лесно е да се затътриш до стаята си, отколкото да търсиш такси, когато си някъде другаде в града. Затова мнозина „чаровници“ предпочитат хотелските барове. Тук идват много делови жени, които пътуват сами по работа. — Той повдигна рамене. — Мъжете не са единствените, на които им харесва да се позабавляват извън брака, когато са далеч от дома си, ако схващате за какво намеквам. Тези жени ги омайват тук в бара и после, ако имат желание, стаята им е само няколко етажа по-долу. Както казах, удобство. Важно е и за жените, и за свалячите.
Хънтър кимна с разбиране и сложи визитната си картичка на барплота.
— Този Казанова, както го нарекохте, е бил един от последните хора, които са видели жива жената, с която е разговарял тук. Трябва да го намерим. Ако го видите пак, моля, обадете ни се веднага, без да се колебаете.
— Да, разбира се — отговори Роджър и взе визитната картичка.
— Ако е необходимо — попита Хънтър, докато вдигаше ципа на якето си, — мислите ли, че ще можете да опишете на полицейски художник как изглежда този Казанова?