На Кирстен не ѝ харесваше да отваря бутилка вино без Трой, но като всичко останало в живота, имаше изключения и в момента се нуждаеше от чаша вино.
Тя избра нещо, което знаеше, че ще ѝ се услади — бутилка зинфандел от долината Напа. Докато виното дишаше в чаша, Кирстен си взе набързо душ, който ѝ помогна да се отпусне.
Увила косата си в пухкава хавлия и чувствайки се удобно в халата си на леопардови шарки, тя се върна в кухнята и взе чашата с виното.
Кой би предположил, че раят може да бъде червен и в течна форма, помисли си Кирстен, затвори очи и се наслади на меките вкусове, които се образуваха в устата ѝ — череши, ягоди и леки подправки с оттенъци на горски билки.
Дзън-дзън.
Съобщение — пицата идва.
Кирстен отиде в кухнята, включи телевизора и зареди втория епизод на сериал, който беше започнала да гледа миналата седмица — любовен триъгълник, включващ монахиня, в някакъв измислен град в дълбоката провинция на Америка. Точно преди да го пусне, телефонът ѝ иззвъня. Обаждаше се годеникът ѝ.
Трой и Кирстен не говориха дълго. Тя му разказа за дългия си ден в болницата, а той ѝ разказа за някакъв нов картечен пистолет, който видял на изложението.
— Добре, скъпа, сега ще затварям. — Гласът на Трой звучеше уморено. — Искам да се опитам да заспя рано. Утре сутринта на закуска ще се срещна с един доставчик и веднага след това тръгвам.
— Звучи страхотно, мили. Знаеш ли в колко часа ще се прибереш вкъщи?
— Мисля да успея към седем-осем вечерта, но пак ще ти се обадя.
— Добре, скъпи, наспи се добре. Аз ще погледам малко затъпяваща ума телевизия. Но първо чакам пица.
— О, вечер за пица, а?
— И вино… много. Утре и вдругиден не съм на работа, забрави ли?
— Не изпивай всичкото вино. Чакай ме. Утре вечерта може да си направим купон за двама.
— Дадено.
— Ще се видим утре, хубавице. Липсваш ми и те обичам.
— И ти ми липсваш и те обичам още повече.
По-малко от минута, след като Кирстен остави телефона, на вратата се позвъни. Време за пица.
Тя даде на разносвача десет долара бакшиш, занесе пицата в дневната, сложи кутията на масичката за кафе и пак отиде в кухнята, за да вземе хартиени кърпи. Няма да използва чиния, нито прибори. Кирстен смяташе, че пицата е по-вкусна, когато държиш парчето в ръката си.
Докато изваждаше кърпи от кутията, Кирстен усети лек полъх на студен въздух върху дясната си буза. Обърна се и видя, че прозорецът е се открехнал от силен порив на вятъра.
Пак ли? — каза тя на глас малко раздразнено и поклати глава. По дяволите, Трой.
Трой имаше навика да отваря прозореца на кухнята, когато готви, вместо да включи аспиратора над печката. Често забравяше да го заключи, но тази вечер това наистина я ядоса, защото означаваше, че прозорецът е бил оставен незаключен от петък, деня, в който Трой замина за Сан Франциско. Сега беше понеделник вечер. Кирстен беше в болницата през по-голямата част от изминалите три дни и всеки можеше да влезе и да открадне каквото му хареса.
Щеше да му се накара, когато Трой се обади.
Кирстен заключи прозореца, върна се в дневната и се настани удобно на дивана, но гледането на телевизия не премина точно по плана. Тя успя да изгледа само един епизод, като през това време изпи половината бутилка вино и изяде три четвърти от пицата. Помисли си да започне да гледа третия епизод, но след всичкото вино и трудния ден в болницата се чувстваше замаяна и грохнала от умора. Кирстен изключи телевизора и прибра в хладилника остатъка от пицата. Обожаваше студена пица за закуска.
Почувства се самотна без Трой в леглото и тъй като не можеше да го прегърне, Кирстен придърпа възглавницата му до лицето си.
В същия момент мобилният ѝ телефон иззвъня и извибрира върху нощното шкафче, известявайки получаването на съобщение. Неочакваният звук я стресна. Дигиталният часовник на нощното ѝ шкафче показваше 00:29.
Кирстен пусна възглавницата на Трой и посегна към телефона си. Очакваше, че той ѝ е изпратил съобщение „Обичам те“. Трой беше романтичен и внимателен. Тя разсеяно отвори съобщението, без да погледне номера на изпращача.
Тежък ден в болницата днес, Кирстен? Как беше пицата?
Изненадана, тя примига два пъти, за да ѝ се проясни пред очите. Не можеше да е Трой. Той много рядко я наричаше с името ѝ. Казваше ѝ „скъпа“ или „любов моя“, или нещо подобно, особено в съобщения. Освен това предпочиташе да използва „УотсАп“ вместо обичайни есемеси.
Кирстен най-после провери изпращача.