— Много удобно — отбеляза Гарсия. — Благодаря.
Когато стигна до вратата, Мартин се обърна и посочи трите лаптопа в единия край на масата за конференции с дванайсет места.
— Не съм сигурен колко време ще отнеме. Надявам се, не твърде много, но се чувствайте свободни да ги използвате, за да ровите в Мрежата, да проверите имейли, каквото искате. — Безгрижната усмивка се завърна на устните му. — Разбира се, че сайтовете с три хикса са блокирани.
Хънтър и Гарсия го погледнаха мълчаливо, с напрегнати очи и недоумяващо изражение.
— Хмм… това беше шега — рече Мартин и усмивката му помръкна.
— Шега? — със сериозен тон попита Гарсия. — Тогава сайтовете с три хикса не са блокирани, така ли?
— Не — смутено отговори Мартин. — Блокирани са.
— Тогава… каква беше шегата? — попита Гарсия. Озадаченото му лице остана сериозно.
— Ами… — Адвокатът пристъпи от крак на крак и бързо реши, че най-добрият му ход ще бъде да подмине въпроса. Той вдигна съдебната заповед от бюрото и кимна неловко. — Ще отида да свърша тази работа — каза Мартин и изхвърча от стаята.
Когато вратата се затвори зад него, Карлос най-после се усмихна.
— Разбира се, че сайтовете с три хикса са блокирани — каза той с ироничен тон и поклати глава.
— Мисля, че той няма да изтърси скоро тази шега — отбеляза Хънтър.
Измина близо половин час, преди адвокатът най-после да се върне.
— Съжалявам, че се забавих — каза той и извади флашка от десния джоб на сакото си. — Понякога отнема време, докато намериш тук правилния човек за тази специфична работа, но ето, заповядайте.
Хънтър стана и го пресрещна на половината разстояние между вратата и масата.
— Същият файл беше изпратен и на двата ви имейла, както се разбрахме — уведоми ги Мартин Кар.
Гарсия извади мобилния телефон от джоба и бързо провери електронната си поща.
— Да, получили сме го — каза той на Хънтър и стана.
Двамата детективи излязоха на паркинга. Никой от тях не искаше да чака, докато се върнат в Главното управление на полицията, за да изгледат видеозаписа, който убиецът беше изпратил на Мелиса. Качиха се в хондата „Сивик“ на Гарсия и Хънтър използва мобилния си телефон, за да влезе в електронната си поща, намери имейла от „АТ енд Т“ и почука с пръст по прикрепения файл. Видеоклипът се зареди и той леко обърна телефона, така че и Гарсия да вижда екрана.
Ръка в кожена ръкавица превъртя ключа, за да заключи външната врата на Мелиса и после го извади от ключалката. Камерата се отмести надясно, за да покаже часа — 02:24.
— В колко часа го е получила? — попита Гарсия. — Спомняш ли си?
Хънтър спря видеозаписа.
— Около два и трийсет и осем.
— Тогава значи убиецът е бил в къщата през цялото време? — Тонът на Гарсия представляваше смесица от изненада и съмнение. — Защо? Какво е правил? Какво е чакал?
— Може би я е чакал да си легне — предположи Хънтър, опитвайки се да си представи сцената. — Не забравяй, че целта на съобщенията и този видеоклип е била да внуши страх. Убиецът е искал Мелиса да се страхува. Това е било част от плана му. Чакането, докато всички лампи са били угасени и тя си легне удобно в леглото, несъмнено е целяло да засили „фактора страх“.
Гарсия се съгласи, но имаше още въпроси.
— И така, знаем, че Мелиса е взела такси от партито в хотела малко преди един и половина сутринта.
Хънтър кимна.
— В един и двайсет и осем.
— По това време пътуването с такси от хотел „Фрийхенд“ в центъра на града до дома ѝ в Лиймърт Парк е продължило не повече от двайсет… най-много двайсет и пет минути. Сигурно се е прибрала вкъщи към два часа. Но е получила съобщението с видеозаписа два и трийсет и осем или два и трийсет и девет. Това е повече от половин час, след като е влязла в дома си. Дори първото съобщение, изпратено от убиеца, е било в два и трийсет и две, ако си спомням правилно.
— Точно така — потвърди Хънтър.
— Тогава първото съобщение на убиеца до Мелиса е било изпратено осем минути, след като е заснел видеоклипа — отбеляза Гарсия. — Защо е чакал толкова дълго? Къде е била тя?
— Вероятно си е взимала душ — предположи Хънтър.
— Убиецът се е криел някъде в къщата, изчакал я е да си вземе душ, заснел е видеоклипа, изчакал я е да си легне и после е започнал да пише съобщенията.
— Така изглежда — съгласи се Хънтър.
Гарсия поклати глава, като си представи сцената.
— Това изисква търпение и голяма самодисциплина.
— Показва също така, че убиецът е спокоен и съсредоточен — добави Хънтър. — Няма бързане… няма паника.