Гарсия отиде в другия край на дневната и потвърди в заключение:
— Донесъл ги е със себе си.
Хънтър кимна и Гарсия разбра точно какво означава това — нападението не е било спонтанно хрумване. Всичката тази жестокост е планирана умишлено. Всичко на това местопрестъпление имаше съответния подтекст.
5.
Докато чакаха екипът криминалисти най-после да пристигне, Хънтър и Гарсия провериха останалата част на къщата за следи от проникване с взлом. Не откриха нищо.
Никой от прозорците не беше разбит и не изглеждаше пипан. Предната и задната врата, която водеше от кухнята до малкия вътрешен двор зад къщата, също изглеждаха непокътнати.
В спалнята на Мелиса Хоторн намериха дамската ѝ чанта на нощното шкафче. Вътре имаше портмоне с осемнайсет долара, гримове, шофьорската ѝ книжка, пакетче дъвки, две кредитни карти, четка за коса и две стари касови бележки. Нямаше мобилен телефон. Надникнаха във всяко чекмедже, всеки джоб на дрехите ѝ в гардероба и всяка друга чанта, която намериха в къщата, но телефон нямаше. Погледнаха под леглото, под дивана и под възглавниците, но пак не откриха телефон. Това им се стори много странно.
Тъкмо се бяха върнали в дневната, когато доктор Сюзан Слейтър влезе от предната врата, следвана от трима криминалисти, всички облечени в бели гащеризони с качулки. Когато очите им видяха жертвата, провесена във въздуха за устата, и четиримата се заковаха на място. Въпреки богатия си опит и ужасяващата бруталност, видяна през годините, всичките бяха стъписани.
— Господи! — промълви най-младият криминалист, докато бавно оставяше на пода куфарчето с работни пособия. — Това риболовна кука ли е?
— Точно така — потвърди Хънтър.
— Хайде да снимаме всичко, бързо — обърна се доктор Слейтър към фотографа в екипа.
— Залавям се веднага — отговори младият криминалист, нагласи очилата на носа си, заобиколи локвата кръв на пода и застана пред жертвата.
— Робърт, Карлос. — Доктор Слейтър поздрави двамата детективи. — Откога сте тук? — и тя се приближи до трупа.
Доктор Сюзан Слейтър беше един от най-добрите и най-способни водещи криминалисти в цяла Калифорния. През последните няколко години водеше повече разследвания за отдел „Свръхтежки убийства“, отколкото всеки друг опитен криминалист.
Другите двама членове на екипа бързо започнаха да монтират два мощни прожектора.
— Дойдохме преди четиресет минути — отговори Гарсия. — Плюс-минус…
— Само една ли е жертвата? — попита доктор Слейтър. — Има ли други? — Тя посочи към останалата част на къщата.
— Не, само тази е — отвърна Хънтър и отстъпи няколко крачки назад, за да позволи на криминалистите да си вършат работата.
— Има ли кръв някъде другаде? — попита доктор Слейтър и наклони глава, за да огледа по-добре куката, която стърчеше от устата на жертвата. — Следи от борба?
— Не съвсем — отговори Гарсия. — Леглото не е оправено, което предполага, че жертвата е била в леглото, когато е чула шум и е станала да види какво става, или е била нападната, докато е била в леглото, но това е всичко. Никъде не е разхвърляно, освен тук. — Той посочи трупа.
— Това е… доста гротескно. — Доктор Слейтър все още оглеждаше риболовната кука и зловещо разместената челюст на жертвата. Минута по-късно тя си позволи бавно да огледа останалото тяло. — Горкото момиче. — Доктор Слейтър поклати глава. — Като гледам само подутината на лицето и шията ѝ, мога да ви кажа, че тя е била още жива, когато куката е пробила челюстта ѝ. — Доктор Слейтър млъкна и изгледа двамата детективи. — Но вие вече знаете това, нали?
— Не виждам друга причина убиецът да завърже ръцете ѝ зад гърба — отговори Гарсия, — освен за да ѝ попречи да се бори.