Доктор Слейтър кимна в знак на съгласие.
— Включвам прожекторите — обяви единият криминалист, когато с колегата му нагласиха двата прожектора.
Той щракна копчето и стаята се обля в ултраярка бяла светлина.
Доктор Слейтър внимателно заобиколи трупа.
— Имаме късмет, че тялото е цяло.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гарсия.
— Мандибулата ѝ е жестоко изместена — посочи, докато обясняваше. — И двете стави на челюстта ѝ са се откачили напълно, което не е изненадващо, като се има предвид, че цялото ѝ тяло се държи във въздуха само за долната челюст. Значителната подутина показва, че мускулите и съединителната тъкан са разкъсани и около врата и долната половина на лицето, и тук… — Доктор Слейтър посочи мястото, където долната челюст на жертвата трябваше да бъде прикрепена за черепа. — Виждат се следи, че кожата и част от плътта се къса.
— Ако е била по-тежка — отбеляза Хънтър, който разбра за какво говори доктор Слейтър, — може би десетина килограма или повече, имало е вероятност челюстта да не издържи толкова дълго.
— Точно така — потвърди доктор Слейтър. — Но въпреки малкото ѝ тегло, бих казала, че не е толкова далеч от пълно скъсване на мускулите и съединителната тъкан, както и разкъсване на кожата и плътта. Ако това вече се беше случило, тежестта на тялото щеше да е причина цялата ѝ долна челюст да се откъсне от лицето и тялото щеше да падне на пода. Това несъмнено би била много по-ужасяваща сцена от тази, която виждаме…
Гарсия трепна, като си представи гледката.
— Мислиш ли, че такова е било намерението на убиеца? — попита той, но веднага вдигна ръце в знак, че се предава. Все пак доктор Слейтър нямаше как да знае това. — Съжалявам, глупав въпрос.
— Кой знае — отговори тя. — Но не бих се изненадала, ако е трябвало да бъде именно така. Мога да ви кажа, че изглежда, всичко е било задържано на мястото си от трупното вкочаняване, което както всички знаем, втвърдява влакната на мускулите и съединителната тъкан. Това втвърдяване на влакната е добавило нов съпротивителен пласт срещу цялостното разкъсване. — Доктор Слейтър леко стисна левия бицепс на жертвата с палец и показалец. — Трупното вкочаняване е напреднало. Бих казала, че тя е мъртва най-малко от десет часа. Определено е била убита в ранните часове на утрото, не снощи.
Гарсия инстинктивно погледна часовника си.
— Ще кажа на полицаите навън да започнат да разпитват от врата на врата — обърна се той към Хънтър — хората на тази улица и на няколко от съседните. Може би някой е забелязал нещо необичайно — превозно средство… или някой да се мотае по улиците… или късно снощи, или в ранните часове на утрото.
Хънтър кимна в знак на съгласие.
— Приключих с трупа — обяви фотографът. — Преминавам към детайлите на местопрестъплението.
— Добре — отговори доктор Слейтър. — Нека свалим жертвата. — Тя се обърна към най-високия криминалист в екипа, изглеждаше около метър и осемдесет и пет. — Шон, докато Майк и аз я държим, ти я откачи от въжето.
Шон кимна и застана пред трупа.
— Нуждаете ли се от помощ? — попита Хънтър.
— Не, ще се справим — отвърна доктор Слейтър.
Хънтър и Гарсия се дръпнаха настрана, а доктор Слейтър и Майк повдигнаха тялото, за да намалят тежестта върху челюстта.
Шон протегна ръце към куката.
— Внимателно, Шон — предупреди доктор Слейтър. — Сигурна съм, че куката е разкъсала челюстта на повече места, костта може лесно да се натроши.
Шон внимаваше и му отне минута и половина, докато откачи Мелиса Хоторн от въжето. Когато куката излезе, парче плът, около десетина квадратни сантиметра, падна в локвата кръв и разплиска част от нея във всички посоки.
— По дяволите — възкликна Гарсия и потрепери.
— Трябва да го сложим в пликче — обясни доктор Слейтър и кимна към парчето, — това е езикът ѝ.
6.
Хънтър и Гарсия останаха с екипа криминалисти, докато те обработваха местопрестъплението и останалата част на къщата. След това, вместо да се върнат на партито на Гарсия, Хънтър излезе навън, за да се опита да получи колкото може повече информация от Джанет Ланг, доведената сестра на Мелиса Хоторн, а Гарсия отиде да помага на униформените полицаи да разпитват съседите.
Криминалистите откриха два типа пръстови отпечатъци в къщата. Първите бяха намерени във всяка стая и очевидно принадлежаха на жертвата, и това беше потвърдено след бърз анализ на място.
Другите бяха намерени главно в дневната и кухнята и въпреки че предстоеше да бъде потвърдено, по всяка вероятност принадлежаха на малката сестра на жертвата, Джанет Ланг, която открила трупа.