Тя отново се вглъби в книгата. По-нататък Нунар описваше някаква Обща силова теория, отнасяща се до самите възли, различните сили, от които се очакваше те да бъдат изградени, взаимното им съотношение и, накрая, как подобни сили да бъдат безопасно впрегнати. Също така споменаваше и светинята на всички магически теоретици, Теория за единната сила, която да обедини всички познати на гадателите сили, слаби и силни, в едно поле. В заключение Нунар заявяваше, че е малко вероятно подобна теория да бъде развита.
Тиан скри книгата зад една тухла под леглото си. Изглежда занаятчията нямаше да има полза от нея.
Тя заспа за кратко, погълната от кристални сънища, за да се събуди с готов отговор. Трябваше да създаде устройство, което да тества дефектните хедрони. Само така щеше да разбере какво се е случило с тях и да достигне до начин за разрешаването на проблема. Присядайки в леглото, Тиан взе плоча и тебешир и започна да скицира.
Беше нахвърляла основите и тъкмо духнала свещта, когато дочу стържещото дрънчене на приближаващ се кланкер. Това трябваше да е Ки-Ара. Тъй като на практика вече се беше зазорило, Тиан се облече и излезе.
Сънлив работник с фенер тъкмо отваряше страничната врата. Ги-Хад също беше там, явно се бе завърнал през нощта. Металното чудовище постепенно изникваше от мрака. В предната си част кланкерът имаше покрити фенери, широко, разделено на сегменти тяло, покрито от бронирани пластини, и четири чифта механични крака, задвижвани от хитроумен зъбчат механизъм. Бе достатъчно голям, за да побере десетима ратници и екипировката им, макар че пътуването не би било особено приятно. Бойната кула на гърба му, приютила механичен катапулт и копиехвъргач, беше празна.
Кланкерът влезе под навеса и спря с едно последно изскърцване. Настъпи тишина, прекъсвана единствено от тихото жужене на двойните махови колела, съхраняващи резервна енергия, в случай че енергийният приток от полето временно прекъсне. Те щяха да запазят инерцията си поне още половин ден.
Задният люк се отвори. Изникна строен млад мъж с пощенска чанта в едната ръка и раница в другата. Той се протегна, потупа машината по крака и се обърна.
Ки-Ара не беше висок. Имаше красиво лице с изчистени черти, загрозено от хлътнала брадичка. Косата му стърчеше във всички посоки. Около тъмните му очи имаше червени кръгове. Върху едната му буза личеше ивица черна смазка. Въпреки това той се стори симпатичен на Тиан.
— Колко е приятно отново да почувстваш, че машината работи — обърна се операторът към Ги-Хад, като отбягваше да поглежда Тиан. — След като контролерът умря… Мислех, че никога вече няма да я подкарам.
Лицето му се сгърчи. Връзката между кланкер и оператор беше изключително силна, почти като привързаността между любовници. Прекъсването й бе способно да причини умствен срив. Самият Ки-Ара също изглеждаше близо до подобна орис. Тиан от цялото си сърце му съчувстваше.
— Трудно беше да свикна с новия контролер — продължи той. — Главата ми ще се пръсне. Пратка за вас, сър! — Операторът подаде пощенската торба на Ги-Хад.
— Благодаря. — Отговорникът се извърна, за да я отвори, извади документ и започна да го чете, смръщвайки се.
— Какво стана, когато контролерът престана да работи? — попита Тиан.
Горната устна на оператора трепна, ала той успя да се овладее.
— Бяхме се отправили нагоре по крайбрежието. Всичко вървеше идеално. Напускахме полето на възела Липи и навлизахме в зоната на влияние на възела Ксанпт. Той е много силен…
— Да, чувала съм за нея — каза Тиан. Харесваше й формата на устата му. Чудно как не го беше забелязала преди.
— Аз си бях сложил операторския шлем. Още не бяхме навлезли полето на Ксанпт, само че вече го усещах. Понякога е малко сръдкаво да превключиш от едно поле на друго, а аз не исках да оставам между двете. Маховиците надали щяха да пренесат тежестта на машината толкова далече.
Ки-Ара изкосо погледна Тиан, която кимна.
— Полето на Липи започна да се изменя неравномерно: на моменти се чувстваше силно, а в други почти изчезваше. Ставаше все по-трудно и по-трудно да виждам полетата. Не можех да се настроя към нито едно от тях. — Гласът на оператора трепна заради повторното изживяване на ужасната сцена. — Започнах да си мисля, че полето на Липи е изчезнало съвсем, но пред мен имаше два кланкера, които не изпитваха проблеми.