Тук Ки-Ара побледня и трябваше да седне.
— И какво стана после? — подкани го Ги-Хад след продължително мълчание.
— Изгубих ги. И двете полета изчезнаха! Хедронът умря, нямаше какво да сторя. Ако се беше случило по време на битка… — Той потръпна. — Свалих контролера, пътувах на стоп до Тикси и го изпратих на вас.
— В работилницата ми е — рече Тиан. — Не мога да разбера какво е станало. Кристалът е напълно угаснал.
Ки-Ара изглеждаше разстроен, като заблудено хлапе.
— Ако това е всичко — рече той, прегърнал контролера, — ще се оттегля. Не съм спал две нощи.
— Да, благодаря ти, Ки-Ара — каза Ги-Хад. — Зная, че си сторил всичко по силите си. Трябва да ти е било много трудно.
Младият мъж се отдалечи. Тъмните очи на Тиан го проследиха замислено.
— Чудиш се дали той няма да се окаже избраният? — сепна мислите й Ги-Хад.
Тиан се изчерви. Точно за това се бе замислила. И също си бе мислила, че след като трябва да се чифтоса, защо да не бъде с оператор на кланкер? Между начините им на работа и живот имаше много сходства, а ако нещата не потръгнеха, той щеше да е далеч от нея през по-голямата част от времето. В най-лошия случай поне никой нямаше да може да я обвини, че не е изпълнила дълга си.
— Да — тихо каза тя.
— Операторите са странни хора. И сама знаеш, че машините им за тях винаги са на първо място.
Отговор не беше нужен. Той продължаваше да се мръщи, хванал съобщението.
— Лоши новини? — попита Тиан.
— Нов проблем. По-лош.
Тя го погледна разтревожено.
— Унищожени са още няколко кланкера, по крайбрежието северно от Ксанпт. Във всеки един от случаите врагът е знаел точно къде да ги търси.
— Кланкерите са шумни — отбеляза занаятчията.
— Не и тези. — Ги-Хад се огледа. Работникът беше далече от тях, но въпреки това отговорникът снижи глас. — Те са използвали ново приспособление, звуков щит! Придвижването е абсолютно безшумно. Освен това никой не е знаел каква е целта им.
— Но това означава, че врагът разполага с начин да ги открива. С Тайното изкуство…
Ги-Хад рязко се извъртя.
— Ей, ти, изчезвай веднага!
Едър плешив мъж докосна челото си и се отдалечи приведен. Това беше Ейрин Мас, полуидиот, комуто възлагаха най-долната работа. Той вечно се тътрузеше наоколо и току си завираше носа.
Ги-Хад отново се обърна към Тиан.
— Щом са могли с такава лекота да унищожат тези машини, това означава, че и останалите кланкери няма да ги затруднят. И с нас ще е свършено! Открий как са го сторили, Тиан.
— Това по-важно ли е от откриването защо хедроните са се повредили? Или от изработването на нови контролери?
— Всички тези неща са важни — изръмжа той.
— Не мога да върша всичко. И без това нормалната работа ме изтощава.
— За момента остави контролерите за останалите. Най-добрите занаятчии от всички фабрики са получили възложение да работят с тези проблеми.
Тя рязко повдигна глава.
— Значи не само моите контролери са отказали?
— Така изглежда. Но това още не означава, че от теб са снети всички обвинения.
— А вие доволен ли сте от работата ми?
— Да кажем, че ще те държа под око. Хайде, върви. — Ги-Хад разсеяно й кимна и сам закрачи.
Три
Крил-Ниш Хлар повдигна глава от масата си, за да погледне към преминаващата Тиан. Желаеше я. Не бе спрял да я желае от пристигането си във фабриката преди три години. Уви, Тиан не му обръщаше никакво внимание. Това особено огорчаваше младежа, по-известен с подигравателното прозвище Ниш. На местния диалект тази дума означаваше нищожество.
Ниш беше дребен на ръст и това обстоятелство хвърляше грозно петно върху живота му. Липсата на височина бе типична за рода му — и той презираше всичките му представители. Не беше грозен. Имаше тъмна коса, следваща правилните контури на черепа му, и ярки очи, които можеха да бъдат зелени като океана, когато не бяха сиви. За съжаление, жълтеникавата му кожа бе изпъстрена с пъпки, а редкият мъх по страните му бе източник на неспирни подигравки.
Тялото му също беше красиво — широки, оформени рамене, стомах с всички характеристики на плочка, задни части, способни да извлекат одобрение от работничките, силни бедра. Освен това Ниш беше прекрасно оборудван за чифтосване — поне така смяташе.