В края на втората година той се намираше в средата на групата. С това си спечели неохотна похвала от страна на майка си и покана да се върне вкъщи за осемнадесетия си рожден ден. Тогава Ниш се бе притеснявал, че ще му бъде сервирана поредната промяна на професията, може би състояща се в изпращане на фронта. Можеше да си представи бойното поле благодарение на начетеността си и въображението. Нямаше намерение да изпита войната, поне не и на бойното поле.
Но при връщането си у дома Ниш откри, че баща му е този, който е променил професията си. Джал-Ниш бе станал перквизитор — бе му възложено да преследва саботьори, предатели и смутители на реда. Това беше важен, богато платен пост, подчинен единствено на скрутатора на Ейнунар. Някой ден самият Джал-Ниш можеше да стане скрутатор.
В края на третата си година Ниш се бе издигнал над средата на групата чираци, но, за свое огромно неудоволствие, не отбеляза повече напредък. Интелигентността и усилията не можеха да го издигнат над определена степен, защото младежът не разполагаше с изискващите се умения. Това го подразни, ала въпреки това Ниш писа на баща си и го уведоми за резултатите си, като прибави, че би желал отново да се върне към писарството.
Баща му не изрази изненада или разочарование. Отговори: „Справяш се добре. Не забравяй да пишеш всеки ден.“
Ниш сведе глава над частите, с които се бореше вече цяла сутрин. Те представляваха долната половина на механичния крак — конкретно тези елементи механикът ненавиждаше от дъното на душата си. Частите бяха изработени в дузина различни секции на фабриката. Стигаше само една от тях да притежава незначително отклонение от стандартния размер, за да се превърне сглобяването в същински кошмар. Понякога на Ниш му се случваше да прекара дни в тежка работа, и то само за да открие, че някоя от частите трябва да бъде заменена. Сетне трябваше да разглобява всичко.
Ниш удари с юмрук по корпуса. Както винаги, целият бе покрит със смазка. Младият механик мразеше това. Обичаше да изглежда добре. Жените от фабрика имаха навика да гледат отвисоко на механиците — на „сглобчиците“, както ги наричаха презрително — именно заради мръсотията, съпровождаща дейността им. Сред самите механици също имаше жени, достатъчно дружелюбни, само че Ниш ги презираше. Той свръщаше очи към върха, където смяташе, че принадлежи.
Тъкмо в този момент Тиан мина край него. В тази фабрика занаятчиите можеха да се похвалят с най-голяма почит. Те също работеха с ръцете си, но само ценни неща: злато и сребро, платина и живак, мед, кехлибар и кристали. Никога не се цапаха, а най-добрите сред тях бяха същински артисти, разрешаващи проблемите си чрез брилянтно мислене. Освен това занаятчиите работеха със сетивата си. Те притежаваха специални таланти, близки до Тайното изкуство, което ги сродяваше с гадателите.
Ниш можеше само да си мечтае да бъде занаятчия — липсваше му тъй важният талант. Ала за него честолюбието беше всичко. Затова той се стремеше да се обвърже с някоя от представителките на тази професия. Във фабриката имаше четири жени, които отговаряха на този му критерий, като само две от тях бяха достъпни. Едната от тях, Иризис, дори не поглеждаше механиците, защото бе от семейство Стирм, дъщеря на един майстор и племенница на друг. Тя никога не би се унижила с един прост механик. Ниш я мразеше, но същевременно бе способен да я разбере. В това си отношение Иризис приличаше на него.
С Тиан нещата стояха по съвсем различен начин. В нея би могъл да се влюби. Ниш остави гаечния ключ и я загледа. Тиан едновременно над и под него: положението й в завода бе по-високо от неговото, ала тя бе дошла от размножителната палата и не познаваше баща си. Да изгубиш отец бе нещо съвсем обичайно в свят на бран. Но да не знаеш името… Това се считаше за голям недостатък сред общество, умопобъркано на тема семейство и Истории.
Тиан също вървеше с отметната назад глава, макар и без онова вирене на нос, съпровождащо походката на Иризис. Не изглеждаше да се интересува от заобикалящия я свят, по-скоро създаваше впечатлението, че единственият мир, представляващ интерес за нея, се намира в главата й. Някои й бяха дали прякора Ледената девица, но Ниш я разбираше. Тиан се славеше с репутацията на най-усърдната и умна работничка във фабриката. Тя се опитваше да компенсира нещо. Може би липсата на баща? Нещастните обстоятелства около произхода й?