Тиан отново се обърна към детето:
— Бих искала да купя малко храна.
— Мирз?
Тиан повдигна въображаема лъжица до устата си.
Детето се засмя:
— Митси-питси! Хкай бук!
То се отправи към колибата, като на моменти поглеждаше назад, за да се убеди, че Тиан е още там. Детето отмести завесата на входа и изчезна вътре, ломотейки нещо.
Тиан изчакваше. Беше оставила раницата си в лодката и не искаше да я оставя без надзор. Главата на детето изникна между завесата и стената.
— Бладзяй! — И то започна да я подканя да се приближи.
Тиан хвърли нервен поглед към лодката и се отправи към къщата. Вътре беше изненадващо топло. Смесваха се миризмите на дим, варена риба и човешки тела (силна, но не неприятна миризма бе последната). Три жени се бяха настанили на пода, вдълбан ниско. Малко каменно огнище бе приютило борови цепеници. Над него бълбукаше железен казан, нанизан на пръчка между два дървени чатала. Купчина кожи край отсрещната стена представляваше общо легло.
Тези жени явно бяха тризначки, поне за непривикналите очи на Тиан: и трите имаха издължени лица, леко зеленикава коса и специфични тънки носове. При влизането й те се изправиха. Бяха както по-пълни, така и по-високи от нея. Сега занаятчията можа да види, че между тях има известни разлики. Виждаше се, че са били родени по различно време: жената, която стоеше най-близо до нея, бе по-възрастна от останалите две. Следващата изглеждаше най-млада. Някакъв объл белег разсичаше брадичката й.
— Здравейте — поздрави Тиан на общия език. — Аз съм Тиан Лиз-Мар. — Придружи представянето си с палец в гърдите. — Бих искала да купя малко храна, ако е възможно.
Тя отново повтори пантомимата с храненето.
Най-възрастната жена (съответно и най-пълничка и закръглена) объркано наклони глава. За момент тя се обърна към сестрите си, сетне преустанови дискусията и отново погледна към Тиан с въпроса:
— Какво значи „купя“?
Произнасяните от нея думи бяха почти неразбираеми.
— Да плащаш нещо с пари.
Жените не разбираха, затова занаятчията измъкна сребърната монета от джоба си и я протегна върху дланта си. Надяваше се, че тази й постъпка не е погрешна.
Най-възрастната жена объркано взе монетата и я приближи към светлината на огъня, за да я разгледа, след което я подаде на останалите две. Втората жена близна монетата, третата се опита да отхапе.
— Това е сребро — обясни Тиан. — Пари срещу храна!
От миризмата на рибената яхния й течаха лиги.
— Па-ри! — произнесе най-възрастната жена и избухна в смях, показал жълтеникави криви зъби. Останалите две се смяха не по-малко, след което Тиан получи монетата си обратно и в добавка бе шляпната по гърба от нечия месеста ръка.
— Аз Флууни — представи се най-възрастната. — Средна сестра Джини, малка сестра Лиса. Дъщеря Хани.
Тя разтегляше съскавите съгласни. Тъй като говорът в Тикси притежаваше подобна особеност, занаятчията повтори имената им. Очевидно не се справи особено добре, защото отново последва буен смях.
— А аз съм Тиан — представи се отново тя. Нейното име също бе произнесено чепато. Лиса потопи дървен черпак в казана, изсипа от яхнията върху квадратна тарелка и я подаде на гостенката, като й връчи прибор, наподобяващ лъжица, назъбен от другата страна. Цялата посуда беше дървена.
Тя взе подаденото й, като се чудеше за цената, която щеше да й бъде поискана. Храната беше гъста и жълтеникава. По миризмата личеше, че сред съставките влиза риба, макар и отдавна разпаднала се на късчета. Срещаха се и зеленчуци, май пащърнак, някакви тъмни зрънца, а също и лучен полъх.
— Яж — подкани я Флууни.
Тиан предпазливо опита. Комбинацията от вкусове беше малко чудата, но пак й се стори превъзходна. Тя отново напълни лъжицата си. Трите жени и детето се бяха вторачили в нея.
— Вкусно е — каза тя. Не я разбраха. — Много вкусно! — И тя примлясна, а после потупа стомаха си. Неразбиращите погледи не изчезваха. Дали не беше допуснала някаква грешка?
Занаятчията погълна още една лъжица, при което (за неин ужас) стомахът й изкъркори. Появиха се сияйни усмивки. Хани плесна с ръчички.
Скоро Тиан опразни тарелката. Моментално черпакът изсипа нова купчина. Вече й бе станало тежко от първата порция, само че всички я гледаха с такова очакване, че би било невъзпитано да откаже. След втората порция приятната тежест в търбуха я направи леко сънлива. Флууни й насипа за трети път, а Тиан веднага скочи, благодари и се поклони до пояс. Този й жест също остана неразбран.