Тя приседна на един дънер на брега и се загледа към два елена, закусващи с лишеи. В този момент я сепна някакъв пронизителен вой, който водите на реката донесоха до слуха й. Тиан го разпозна моментално. Само едно същество ревеше така: създанието, което Рил беше нарекъл нилатл!
Двадесет и седем
Първият й импулс бе да побегне. Със ските лесно можеше да набере преднина и да се отскубне. Но жените и детето нямаше да имат никакъв шанс, ако бъдеха нападнати.
Нея ли преследваше създанието, или амплимета? Тиан бе запомнила погледа му, насочен към бипирамидата. Тя извади ножа, почти безнадеждно оръжие, и пое обратно. Това изискваше цялата й налична храброст.
Стараеше се да не се замисля над това, което прави. Ако се замислеше, нямаше да е в състояние да продължи. Съществото може би се намираше на другия бряг на реката и преследваше заек или елен. Ако преследваше нея, с връщането си в колибата Тиан щеше да го отведе при жените. Тя спря, разкъсвана от колебание. Тогава чу писъка.
Женски писък, пронизителен и внезапно секнал. Изпълнен с агония, с болка, изпитвана от самата жена или заради неин много близък човек. Дребното чудовище беше там, в колибата.
Тиан стремглаво се плъзна натам. Чуваше единствено бученето на сърцето си. Реката бе пуста. Сякаш целият свят се беше изпокрил.
При последния завой коленете й вече се подкосяваха. Тя профуча през участък, където нарядко растяха борови дръвчета и отвъд който започваше поляна. От това място колибата вече се виждаше, полускрита от следващите иглолистни. Нищо не изглеждаше променено. Тиан продължи напред, но пак не видя жива душа.
— Флууни? — тихо подвикна тя. — Джини? Лиса?
Никакъв отговор.
— Хани? — прошепна занаятчията. Момиченцето също не отговори. Може би те бяха отишли до езерото, за да наловят риба или да изпробват новата лодка.
Тиан се плъзна още малко по-напред. Тя се приближаваше откъм задната част на колибата. Кожената лодка все така си беше опряна на стената. Някакво отвратително предчувствие прободе сърцето на младата жена. Занаятчията внимателно се огледа: дърветата, реката… Не видя нищо, но пък лабораторният звяр можеше да мени цвета на кожата си досущ като лиринкс. Тиан отново се приближи и зърна някаква неподвижна фигура да лежи в сянката зад колибата. Приличаше на една от жените.
Занаятчията трескаво започна да освобождава крака от ските. В бързината си тя залитна, спъна се и в последния момент се подпря на ръце. Ножът се плъзна по снега, за да спре досами лицето на лежащата. Красивата зелена коса покриваше земята. Тиан позна жената по палтото.
— Джини? — прошепна тя и внимателно протегна ръка, за да открие лицето й. То беше почервеняло, също като земята под нея и дрехата й. От него не беше останало много, за да бъде разпозната. Беше мъртва.
Приклекналата с нож в ръка Тиан долови някакъв странен звук да долита откъм колибата. Звук на месно откъсване. Тъй като колибата имаше само един вход, Тиан се засили и вихрено нахлу вътре.
Разкрилата се пред очите й гледка бе още по-отвратителна. Лиса лежеше на пода, дори по-ужасно наядена. Почти целите стени бяха оплискани с кръв. Вътрешността на колибата бе разхвърляна. Флууни лежеше до отсрещната стена, оцъклена, цялата окървавена. Пръстите й все още стискаха каменен чук за месо.
Отвратителният месен звук долиташе откъм тялото на Лиса, което продължаваше да се движи, макар това да не изглеждаше възможно. Тиан настръхна — създанието разяждаше клетата жена отвътре. А къде ли беше малката Хани?
Тя бавно заобиколи огнището, без да откъсва очи от тялото. Кракът й докосна нещо — нож за кормене. Тиан го взе в другата си ръка и го протегна пред себе си.
Нещо се раздвижи в торса на Лиса. Изсред мъртвата плът блесна скотски поглед. Тиан едва сдържа писъка си. Трябваше да си напомни, че Лиса вече не усеща нищо.
Зверчето изскочи, покрито с кръв и вътрешности. Стрелна се право към Тиан. Беше бързо, макар и не колкото преди. Може би нараняванията все още го измъчваха. Освен това изглеждаше по-голямо: колкото дребно куче.
Тиан се дръпна вляво, оставяйки огъня и казана между тях. Създанието скочи към лицето й, а девойката повдигна ножа тъкмо навреме. Успя да отблъсне атаката, но не и да го рани. Главата й се изпълни с болезнено пулсиране. Карфиците отново започнаха да я ослепяват. Създанието пак се опитваше да навлезе в ума й.