То се превъртя във въздуха, приземи се на задни лапи и отново скочи. Тиан се хвърли встрани. Нокти закачиха ръкава й. Намерило тази опора, създанието се извъртя и посегна да разкъса с предни лапи гърлото й. За щастие нишките се разпраха, то полетя надолу и пропусна. Докато съществото падаше, Тиан с все сила го изрита по муцуната.
Съществото се блъсна в стената, падна на пода и остана да лежи там. Тиан остана на мястото си, подозирайки преструвка. Измина минута. Занаятчията направи предпазлива крачка към него, приготвила ножа за удар, сетне още една. Точно посягаше да го наръга, когато зърна задните крака да се напрягат.
Тя застина. Зверчето скочи, но вместо да атакува лицето й, както бе очаквала, то полетя към крака й. Зъбите му пробиха ботуш, панталон, чорап, кожа и плът. Тиан усети как един зъб докосва костта. Младата жена стовари тока на ботуша си върху мястото, където главата и тялото му се съединяваха. Макар да вложи цялата си тежест в този удар, създанието не я пусна веднага.
Тиан се опитваше да го премаже. Създанието нададе болезнен рев. Нещо изхрущя под крака й. Ноктите му задраскаха по пръстения под и то се хвърли встрани. Самата Тиан също изпитваше прекалено силна болка, за да разсъждава. Бе движена изцяло от инстинкти — да го нарани толкова, колкото то бе наранило нея; да го убие, преди то да я е убило.
Очевидно беше успяла да го засегне, защото зверчето се движеше със забележимо провлачване. Преди то да е успяло да атакува отново, тя го изрита. Съществото полетя към казана, блъсна се в него и падна в огъня. Изпищявайки оглушително, нилатлът скочи към нея. Отстъпващата Тиан неволно стъпи в дървена чаша и тежко се стовари на земята. Лакътят й се удари лошо, при което ръката й изтръпна, а ножът изхвърча.
Това рухване й беше изкарало въздуха. Тя почти не можеше да помръдне. Създанието се приближи, стъпващо бавно. Миризмата му на мърша бе примесена с тази на обгоряно. То я наблюдаваше напрегнато. Тиан очакваше съществото да се нахвърли и да отхапе ръката й, ала то продължаваше да стои на крачка от лицето й.
Гладно!
Дали си играеше с нея, или действително се страхуваше? Девойката стисна малкото острие в другата си ръка. Зверчето се намираше от другата й страна, което щеше да затрудни удара й.
Създанието изви гръб. Очите му изглеждаха омайни. То отвори устата си, почервеняла. Синият език започна да потрепва. Тиан се чувстваше скована. Може би беше хипнотизирана?
Съществото се канеше да я залее с отрова, за да я погълне на спокойствие. Занаятчията принуди ръката си да се раздвижи. От върха на езика започваше да се стича онази прозрачна течност. Тиан стисна очи.
Разнесе се удар и зверчето полетя. Полумъртвата Флууни се поклащаше над нея, стиснала чука.
Зверчето се надигна със скимтене и излезе, влачейки се по пода. Слузеста бледоморава диря остана да бележи пътя му.
Флууни рухна на колене. Макар и цялата покрита в кръв, лицето й бе смъртнобледо.
— Джини? — прошепна тя.
— Навън е — тихо рече Тиан. — Мъртва. Съжалявам.
Занаятчията се чувстваше безпомощна. А погледът на най-голямата сестра се насочи към Лиса. За нея нямаше нужда да пита.
— Къде е Хани? — попита Тиан.
Окървавена ръка посочи към вратата на мазето. Тиан с куцане се приближи до указаното място и повдигна капака. Хани се беше свила в най-далечния ъгъл на плиткото подземие и трепереше. Занаятчията не знаеше как да я успокои. Нима нещо можеше да накара детето да забрави тези ужаси? Тя побърза да покрие тялото на Лиса с една от кожите.
— Хани, излез! — повика Флууни.
Момиченцето предпазливо се изкачи и изтича в обятията на Флууни. Жената я остави да се наплаче, преди да я побутне към Тиан.
— Тиан ми. Тиан муму нис! — Тя погледна към занаятчията. — Върви с Тиан. Сега Тиан е майка.
Хани изпищя и се отскубна от ръцете й.
— Тиан муму нис. Ми! — с мъка изрече Флууни.
Тиан бе не по-малко удивена.
— Ами семейството й…?
— Мъртви! — Ръката на пълничката жена вписа колибата в замаха си. — Сега Тиан майка. — Тя я погледна умолително.
Младата жена не знаеше какво да каже.
— Да — прошепна тя. — Ще бъда майка на Хани. Ще я взема със себе си.
Флууни леко простена. От носа й бликна кръв и тя се отпусна встрани. Тиан знаеше, че тя е мъртва, но все пак провери. Така беше — създанието я беше изкормило.