— Обмислях да те изпратя на фронтовата линия, Крил-Ниш.
Листът отхвърча на една страна, моливът на друга. Ниш се приведе да ги вдигне, стараещ се да прикрие вцепенението си. Бе решил, че тази орис ще му се размине.
— И трудно би оспорил основанията за подобно решение, механико, предвид всички онези проблеми, които си причинил. Дори собственият ти баща отказва да се застъпи за теб. Бедният Джал-Ниш. Както и да е, сега решението се пада на мен. Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?
— Смятам, че в последно време съм отбелязал и приноси — смотолеви Ниш.
— Нима? Аз чух други неща.
— Какво сте чули, сър? — Страхът едва не лиши механика от способността да учленява срички.
— Как си заплашил Ки-Ара, което е довело до бедствието с кланкера му.
Ниш се огледа, като да диреше помощ. Искаше да отрече, но не смееше. Нямаше истина, до която един скрутатор да не може да се добере, а процесът на добирането до нея щеше да бъде изключително болезнен.
— Заради това не е било възможно да бъде спасена занаятчията. Кристалът й е бил изгубен. А перквизиторът е бил осакатен до живот.
— Никой не е принуждавал Ки-Ара да ми се подчинява — промърмори Ниш.
— Така е. Поради това ще понесе последиците от грешката си. Както и ти.
Скрутаторът сведе поглед към костеливите си ръце. Пръстите бяха странно криви, като че някога чупени, а после намествани от човек, нямащ си и понятие от човешки кости. Движенията им приличаха на рачешки нозе. Ниш потръпна. Опитът да го прикрие се оказа напразен. Студените очи на събеседника му виждаха всичко.
— От друга страна си показал храброст, Крил-Ниш. А храбростта, не е нужно да ти напомням, е най-важното качество, от което се нуждае един войник на предната линия.
— Уменията ми на механик биха допринесли повече за победата — отчаяно каза Ниш.
— Съмнявам се! Ти си посредствен механик, Крил-Ниш, макар да работиш усилено.
— Давам всичко от себе си. Тази професия не беше мой избор.
— Така е, но и тези ти усилия не са достатъчни.
— Ами работата ми за Фин-Мах? Плътоформирането?
— Отбелязал ли си някакъв напредък досега?
— Не, но започнах едва…
— Нека тя се занимава!
— Но…
— Без „но“, механико — изръмжа Флид.
Ниш отчаяно се втренчи в пода. Беше обречен. И тогава го споходи спасителна идея.
Скрутаторът сви устни, после внезапно се усмихна.
— Зная какво ще кажеш. Надяваш се да отбележиш успех в начинание, в което един дърт звяр като мен се е провалил.
— Перцепторът изисква деликатен подход. С нея е трудно да се работи.
— Не смятам, че трудностите са чак толкова големи.
Ниш неволно зина.
— Но…
— Понякога хората не са това, което изглеждат, момче. Понякога показваме на другите онова, което те искат да видят. За теб, например, скрутаторът е корав копелдак.
Това Ниш не можеше да отрече, затова не каза нищо.
— Напълно разбирам твоята Юлия. С нея се спогодихме и станахме приятели.
На механика му беше трудно да повярва. Но пък скрутаторът нямаше основания да го лъже. Листът отново се отрони от ръката му, само че този път Ниш не направи опит да го повдигне.
— Значи с мен всичко е свършено.
Всепронизващите очи отново се втренчиха в него.
— Може би ще има някаква полза от теб, Крил-Ниш. Не разполагам с времето да бъда непрекъснато край Юлия. Пък и защо да го правя, след като разполагам с теб? Ще те пратя обратно във фабриката. Денем ще бъдеш посредствен механик. А нощем, когато перцепторът не търси подходящи кристали, ти ще надзираваш бденето й.
— Бдене за какво, сър? — неразбиращо каза Ниш.
— За хора, използващи Тайното изкуство, разбира се. И също така за Тиан. Един ден тя ще изникне отново. Тогава ще ме уведомиш незабавно. По скит! След което ще я намерите. Това е единствената причина, поради която те пощадявам, механико — за да можете ти и перцепторът да проследите Тиан и чудатия й хедрон. Не ме проваляй и този път, момче, иначе отиваш да нахраниш лиринксите!