Нищо не бе открито, само че седмица по-късно един от най-добрите хедрони бе намерен строшен върху работната маса на Иризис. След минути жената вече се намираше в килия.
На Ниш не му бе позволено да я посети — пътят бе препречен от двама от хората на надзирателя. Механикът отиде да търси Грист, но последният бе на съвещание с отговорника и скрутатора. След като си взе купа с оризова яхния от столовата, Ниш се отби в стаята на Юлия, за да отправи ежедневното си питане.
— Виждала ли си Тиан или кристала й?
— Не. — Тя сбърчи нос и мушна запушалки в ноздрите си.
Ниш не й предложи от вечерята си, защото знаеше, че Юлия не би могла да я яде. Храната беше силно подправена, за да се прикрие фактът, че е била сготвена преди седмица. Юлия се хранеше единствено с плодове, зеленчуци и зърнени каши. Понякога хапваше сирене, задушена риба или варено ярешко. Небцето й не можеше да понася нито силните вкусове, нито каквито и да било подправки.
Крил-Ниш се настани на пода и започна да се храни. Лошото му настроение още повече вгорчаваше храната.
— Какво има, Ниш? — Юлия се промъкна по-близо до него.
— Затворили са Иризис.
— Това е хубаво. — Тя въздъхна нежно.
— Какво? — не се усети и викна Ниш.
Юлия се дръпна от звуковата експлозия.
— Беше ми много хубаво в тъмницата на гадател Фламас.
— На Иризис няма да й хареса. Освен това не ми позволяват да говоря с нея.
Делото тръгна зле от самото начало. Редица пазачи свидетелстваха, че по времето на престъпленията Иризис единствена се е намирала в близост до занаятчийския цех. Надзирател Грист потвърди показанията им. Записките, които Ги-Хад си беше водил по въпроса, бяха прочетени. Те съдържаха признанието на Иризис за подхвърлените доказателства срещу Тиан и заграбването на работата й. Накрая секретарят прочете писмо от Джал-Ниш, в което перквизиторът изреждаше подозренията си срещу Иризис и описваше „безпричинното“ й нападение над него край замръзналата река. Бяха извикани свидетели, които да потвърдят удара й, сред които и Ниш.
Двама летописци седяха от дясната страна на скрутатора — официалният историк на фабриката и писар, който протоколираше събитията, за да бъде вписана срамната сцена в Историите на рода Стирм. Заводският разказвач също присъстваше. Когато всичко бе записано, Флид се облегна назад и задъвка брадата си. Заби погледа си в Иризис, в Ниш, във всеки от свидетелите. Русата жена удържа на погледа му. Останалите свеждаха очи.
— Какво ще кажеш в своя защита, майстор Иризис?
— Вече съм признала вината си за фалшивите доказателства срещу Тиан и присвояването на нейна работа. Също така е истина, че нападнах перквизитора. Негодникът си го заслужаваше. С радост бих го сторила отново! Отричам обвиненията в саботаж и измяна.
— Естествено, че ще отрече! — провикна се Грист. — Скрутаторе, трябва да се отървем от нея за доброто на войната.
Ксервиш Флид обърна изпитото си лице към него.
— Ти ли председателстваш това дело, надзирателю? — попита той с мек глас.
— Аз само…
Флид махна с ръка и онзи млъкна. Скрутаторът се обърна към съдебния секретар:
— Прочетете наказанията, съответстващи на тези престъпления.
Секретарят, дребна жена в напреднала възраст, сбръчкана като сушена маслина, присви очи към някакъв пергамент пред себе си.
— По обвинението във фабрикация на улики, признато, месец в Дома на майката.
Ниш наблюдаваше Иризис. При изчитането на това наказание лицето й се сгърчи. За момент изглеждаше, че тя се кани да изпищи. Сетне се овладя и маската на невъзмутимост отново обгърна чертите й.
— По обвинението за заграбването на чужд труд, признато, три месеца в Дома на майката. По обвинението за нападение над перквизитора, признато, две години в Дома на майката. — Тя спря, за да си поеме дъх. — По обвинението в саботаж, отречено, за всяка една от проявите се полага смъртно наказание, публична екзекуция според методите, указани за съответното занятие. — Жената подаде пергамента на скрутатора, за да го подпише.
Ксервиш Флид взе перо.
— Майстор Иризис, желаеш ли да кажеш нещо, преди да подпиша присъдата ти?
— Че обвиненията, които съм отрекла, са неистинни. Никога не бих навредила на каузата, за която аз и семейството ми сме работили в продължение на сто и петдесет години.