— Всички предатели говорят така!
— Саботажите ще продължат и след смъртта ми, защото няма да сте открили същинския изменник.
Скрутаторът изсумтя.
Ниш отпусна глава в ръцете си. Не можеше да гледа към Иризис. Не искаше да мисли за екзекуцията й, на която щеше да бъде задължен да присъства.
— Някой от свидетелите желае ли да добави нещо? — попита скрутаторът.
На Крил-Ниш не му хрумваше нищо, което би могло да смекчи положението на Иризис. Останалите също мълчаха.
— Преди да потвърдя присъдата — продължи Ксервиш Флид, — което съм принуден да сторя предвид изложените пред мен доказателства… Бих искал да се убедя лично. Възнамерявам да призова собствен свидетел, за да проведа малък тест. Доведете перцептора.
Ниш повдигна глава. Желанието на скрутатора му се струваше необичайно. Та нали саботажите бяха започнали още преди пристигането на Юлия.
Дребната жена бе въведена. Очите й бяха завързани, носеше антифоните си. Приближи се до скрутатора трепереща. Той тихо й каза нещо, после й протегна ръката си. Юлия я взе и я повдигна до носа си, което породи неочаквана и силна ярост у Ниш. Това беше неговата роля. С какво миризмата на този старец значеше толкова за нея?
Скрутаторът едва забележимо мръдна с вежда. Ниш, седнал по-назад, чу как резетата на вратата биват спуснати. От двете страни на вратата застанаха по двама стражи.
— У мен — каза Флид, повдигайки в едната си ръка верижка и натрошените остатъци от индикатор, а в другата замъглен хедрон — са доказателствата, които отговорник Ги-Хад е съхранявал особено грижливо. Това са остатъците от индикатора на занаятчия Тиан, унищожен, когато тя се е опитвала да разчете един от повредилите се хедрони. Лиринксите са преценили, че това доказателство до такава степен представлява заплаха за разкриването на шпионина им, че не се поколебаха да нападнат фабриката, за да го унищожат. Но за наше щастие усилията им не са се оказали успешни.
Той протегна предметите към Юлия.
— Перцепторе, занаятчия Тиан е видяла някакъв образ в тези артефакти. Разчиташ ли нещо? Изправи се, за да могат всички да те виждат.
Тя се подчини, трепереща. За човек, който се стараеше винаги да избягва хората, това бе най-голямото и тежко изпитание. Юлия първо взе индикатора и промълви нещо. Иризис, която бе скочила на крака, седна обратно, а блясъкът изчезна от очите й.
— Говори по-високо, перцепторе! — прогърмя Флид. — Никой не може да те чуе така.
С глас, който съвършено имитираше неговия, тя отвърна:
— Угаснал е. Не виждам нищо в него. — Постави счупения индикатор на масата.
Някъде сред събраните се чу въздишка.
— Ами кристалът? — продължи Ксервиш Флид. — Това е отказалият хедрон от кланкера на опозорения оператор Ки-Ара.
Юлия посегна да вземе кристала, ала ръката й внезапно застина във въздуха. Дребната жена изпищя и понечи да се свие на земята.
— Спри! — остро нареди скрутаторът. — Изправи се.
Юлия се вцепени, после с типичната си плавност се разгърна.
— Какво видя в кристала, перцепторе?
Тя рязко си пое дъх, сграбчи ръката му и каза:
— Ноктест! Дебнеше ме.
— Лиринкс?
— Да — прошепна Юлия.
— Друго?
— Човек. Ноктестият му дава нещо. Бяло злато!
— Човек? Шпионинът! Виждаш ли лицето му?
— Не. Стои с гръб към мен.
— И това е всичко, което виждаш? — В позата на скрутатора Ниш разчете отчаяние.
— Да — отвърна перцепторът.
— Много добре. Занаятчия Иризис, признаваш ли, че си приемала вражеско злато от този предател?
— Това е нелепо! Семейството ми е богато. Разполагам с повече пари, отколкото бих могла да похарча.
— Това не означава, че не би искала да имаш още! Благодаря ти, перцепторе. Свободна си. — Той протегна ръка към съдебния секретар. — Дайте ми списъка с обвиненията, за да го подпиша.
Осененият от внезапно вдъхновение Ниш скочи на крака:
— Скрутаторе, скрутаторе!
— Какво? — сопна се Флид. — Твърде късно е да се застъпваш, механико. Делото е приключено.
— Става дума за нови доказателства! — викна Крил-Ниш. — Моля ви, умолявам ви да ми разрешите да поставя нов въпрос пред перцептора.