— Нима? И какъв ще да е този въпрос, за който аз не съм се сетил?
Ниш прецени следващите си думи много внимателно, за да не наскърби Флид:
— Аз я познавам най-добре от всички, сър. Тя никога не предоставя информация, за която не е попитана изрично. При цялото ми уважение, сър, вие зададохте погрешен въпрос.
— И ти, като проклетия си баща, момче, страдаш от остър недостиг на уважение. Хайде, питай.
— Юлия — поде Ниш с разтуптяно сърце, — би ли взела кристала?
Тя обърна глава към него, сетне се протегна и докосна хедрона с връхчето на показалеца си.
— Не, вземи го в ръка, Юлия.
Тя тихо извика — може би от мъка, може би от ужас. Скрутаторът хвана другата й ръка. Юлия взе кристала.
— Вгледай се в образа на човека, който стои обърнат с гръб. Разпознаваш ли го?
— Не — каза Юлия.
— Пълни глупости — долетя глас от тълпата. — Аз зная кой е човекът, който раздава лиринкското злато. — Надзирател Грист се изправи. — Аз, за разлика от всички останали, вършех работа.
— Намекваш, че аз съм бездействал? — меко попита скрутаторът.
Грист се усети.
— Не, сър. Простете. Арестувал съм изменника, сър.
— Така ли? — каза Флид. — И кой е той?
— Един негодник, който непрекъснато си вре носа в чуждата работа, а самият той нищо не върши. Мас, сър. Ейрин Мас.
— Полуидиотът! — Флид избухна в смях.
— Той не е полуидиот, сър. Той е коварен шпионин, съумявал да заблуди всички ни.
— Дори и мен, надзирателю? — заплашително попита Ксервиш Флид.
— Боя се, че да, сър.
Скрутаторът махна с ръка.
— Доведете Мас. Бъдете нащрек и не му позволявайте да види нищо тайно по пътя. — И той сам се засмя на шегата си.
Трупен кикот. Но Ниш си припомни някогашните си съмнения за Мас.
Скрутаторът не поднови въпросите към Юлия. Изминаха няколко минути тишина, след което пазачите дотичаха развълнувани.
— Сър, сър!
— Какво има?
— Затворникът е избягал, сър! — доложи първият.
— Как?
— Ключалката е била разтопена. Магьосничество! — Той потръпна.
Флид не изглеждаше изненадан.
— Какво ви казах, сър? — рече Грист. — Това го доказва.
— Наистина доказва нещо, надзирателю, макар да не зная какво.
Ксервиш Флид се обърна към Ниш:
— Продължи с въпросите си, механико.
Увереността на Крил-Ниш бе поизчезнала. Почти не виждаше смисъл да продължава.
— Този човек, когото виждаш в кристала, Юлия, притежава ли някакъв талант?
— Много слаб — тихо отвърна тя. — Мъничък.
— Значи би трябвало да го виждаш в решетката си.
Юлия сви рамене.
— Вгледай се в решетъчния си модел, Юлия. Сред присъстващите тук има ли човек, който да изглежда по същия начин?
Иризис отново се беше изправила на крака и потрепваше от неспокойство. Скрутаторът също се надигна.
Юлия бе навела глава към лакираната повърхност на бюрото.
— Да.
Сред събраните премина развълнуван шепот. Един след друг хората започнаха да се изправят, развълнувани.
— Тя има предвид Мас! — кресна Грист. — След него, преди да е станало твърде късно!
— Тишина! — вдигна ръка скрутаторът. — Следващият, обадил се без позволение, заминава директно за фронта.
Всички утихнаха.
— Този човек сред нас ли е, Юлия? — каза Ниш.
— Да — прошепна тя.
— Би ли го посочила?
Тя протегна пръстче към средата на помещението. Тълпата бавно се отдръпна на две страни. В средата остана само един.
— Как смееш! Дребна лъжлива мърла! — ревна Грист и скочи към нея.
Десетина души се нахвърлиха отгоре му. За момент надзирателят изчезна под купчината тела. Зрителите го изправиха, хванат здраво.
— Войници, претърсете стаята на надзирателя. Хроникьорът и разказвачът да идат с тях. Юлия, ти също иди, потърси за нещо скрито. Вървете!
Те изтичаха. Последва мъчително мълчание. Надзирателят стоеше сковано. Специфичната миризма на нига изпълваше помещението.
Ниш не смееше да се надява. Най-сетне отново се разнесе тропотът на тичащи крака. Появиха се войниците и летописците. Малко след тях влезе и Юлия. Тя стъпваше напълно безшумно.