— Е? — подкани ги Флид.
— Не открихме нищо — каза първият войник.
— Вие присъствахте ли? — обърна се Ксервиш към летописите. — Подробно ли беше претърсването?
— Войниците не откриха нищо…
— Всички вървете по дяволите! — ревна Грист. — Настоявам да бъда обезщетен за този опит да бъде опетнена честта ми!
— И ще бъдеш — отвърна скрутаторът, — ако невинността ти бъде доказана.
— Войниците не са открили нищо — изръмжа надзирателят.
— Ами перцепторът? Тя откри ли нещо скрито?
— Да, сър — в един глас казаха хроникьорите.
— Излез напред, Юлия — рече Флид. — Какво си намерила?
Тя се приближи с предпазливи стъпки.
— Само това. — Изпод ризата си измъкна кожена торба.
— Беше скрита под една дъска и защитена със заклинание — обясни хроникьорът.
Скрутаторът изсипа съдържанието на торбата — звънлива платина. Погледът му се насочи към лицето на надзирателя. Очите на Флид излъчваха такова презрение, че Ниш го полазиха тръпки.
— Все се чудех как заплатата на отговорник ти стига за такъв скъп навик като нигата — каза скрутаторът.
Грист не отговори. Очите му се стрелкаха наоколо.
— Ти си неудачник, Грист. Беше калпав надзирател, отвратителен сержант, сега отново си калпав надзирател.
— Всички бяха срещу мен, сър. Всички се опитват да ми попречат.
— Неизменно някой друг се оказва виновен, нали?
— В случая действително е така!
— Ще кажеш ли нещо в свое оправдание?
— Перцепторът лъже, сър. Те всички лъжат, защото никога не са ме харесвали.
— Аз също не те харесвам. Но приемането на платината не е единственото ти престъпление, нали? Ти си саботирал кристалите на Тиан. Ти си я отровил с калуна. Ти си убил аптекаря, за да му попречиш да проговори.
Грист мълчеше.
— Ще бъдеш екзекутиран утре за непростима измяна, чрез метода, съответстващ на длъжността ти. Какъв метод се полага на предателя Грист? — обърна се Флид към съдебния секретар. Тя прошепна нещо в отговор. — Много подобаващо! — одобри Флид с черепна усмивка. — Предателят ще бъде смлян. Отведете го!
Войниците извлякоха Грист, който не спираше да крещи гнусни обиди.
— Майстор Иризис — продължи Флид, — недоказаните обвинения срещу теб са снети. Изпълнението на присъдата по признатите провинения се отлага с година. Ако междувременно си изпълнила всички възложени ти производствени цели, наказанията ще бъдат отменени и заличени от досието ти. Закривам заседанието.
Ниш се приближи до масата на скрутатора.
— Ами Мас, сър? — тихо попита механикът, докато останалите излизаха. — Не бива да допускаме…
— Ейрин Мас беше мой осведомител в продължение на седем години — също тъй тихо отвърна Флид. — И то адски добър. Никой никога не го разкри. Би трябвало да се поучиш от него, момче. Но вече няма да му бъдат възлагани задачи в тази провинция.
Тридесет
Робският труд продължи в течение на около шест седмици, след което бяха въведени облекчения. Налагаше се, защото всички бяха започнали да правят грешки от умора, а не можеха да си позволят инциденти. Преминаха на шестдневна работна седмица. Седмият ден беше полуработен. В полупочивния ден на втората седмица от новия режим, когато Ниш се бе отбил да посети Юлия в притъмнената й стая, дребната жена внезапно скочи. Носеше обичайния си тоалет от паяжинена коприна и кожата й проблясваше под меката светлина.
— ВИЖДАМ я!
Ниш също скочи и развълнувано я прегърна, при което Юлия го блъсна назад. Беше забравил колко е чувствителна кожата й.
— Извинявай! — Той се изправи. — Във вълнението си…
— Дрехата ти е като покрита с шипчета, дерящи кожата ми. Нали не те нараних? Ниш, толкова се стараех да я видя!
Сега Юлия беше много по-добре. Вече почти не носеше превръзката. През повечето време стоеше с очилата. Един-два пъти дори беше излизала навън без антифони или запушалки. Това се бе оказало огромно изпитание за нея, но тя беше устояла. Съзнанието й можеше да се справи с едно претоварено сетиво, стига останалите да бяха защитени. Когато носеше антифони, ярката светлина не я тормозеше толкова. Единствено обонянието й не се беше променило. То дори се бе изострило, сякаш за да компенсира. Често се случваше дори и най-слабите миризми, за чието съществуване останалите дори не подозираха, да я раздразнят. Юлия не излизаше от стаята си без тапи за нос.