Много пъти Ниш се бе удивлявал на настъпилите в живота й промени. Имаха ли те нещо общо със сближаването й с него и Иризис? През последните месеци Юлия бе познала повече доброта, отколкото през целия си досегашен живот. Може би това беше помогнало. Тя бе открила, че не всички искат да я използват.
Но аз искам да се възползвам от нея, помисли си Ниш. Сам го признаваше пред себе си. Всяка нощ копнееше по дребното й телце, по меката, почти безцветна коса, нежната като на бебе кожа, малките, стегнати гърди, съвършените бедра… Повече от всичко искаше да я усети притисната до себе си и да слуша дъха й.
— Виждам я — напомни му Юлия, с което го изтръгна от чувствения унес.
— Къде?
Тя посочи югозапад.
— Сигурна ли си? — ненужно попита Ниш.
Ръката й продължаваше да указва същата посока.
— Колко далече е? — Нов излишен въпрос.
— Не зная. Далече.
— Кога я видя за пръв път?
— Посред нощ. Не се беше появявала с месеци и изведнъж снощи изникна. Беше като разцъфващо цвете. Кристалът й беше толкова ярък, че скри всички останали възли около нея. Видях езера и планини.
Това обяснение не беше от голяма полза — езерата и планините на югозапад се простираха в продължение на стотици левги.
— Ще отида да потърся скрутатора.
Утре Флид щеше да постави край на второто си посещение във фабриката за този месец.
Чула това, Юлия трепна и се сви към стената.
— Приятеля ти Ксервиш — добави Ниш.
Тя бавно се отпусна и се усмихна неуверено.
Претърсил целия завод, Крил-Ниш откри съсухрения дребен мъж край предните порти.
— Какво? — остро рече Флид. — Докладвай по-бързо, механико. Времето се разваля, а тази вечер трябва да съм в Тикси. Още едно поле е изчезнало, а не знаем защо.
— Перцепторът видя Тиан.
Скрутаторът въздъхна.
— В коя посока?
(Всеки друг би запитал: „Къде?“)
— Югозапад. Далече.
Скрутаторът кимна, надраска няколко реда на късче хартия и го подаде на началника на стражата си. Войникът отдаде чест и пое по пътя. А Ксервиш се отправи към фабриката. Походката му беше много чудата — като че го задвижваха кости, наместени произволно.
— Да видим какво ще открием. И никому нито дума!
Юлия радостно посрещна скрутатора, но колкото и да бе подканяна, не можа да му каже нищо повече от онова, което вече бе съобщила на Ниш. Накрая тя започна да се притеснява, затова я оставиха.
— Какво ли не бих дал да разполагам с един от някогашните далекоговорители — въздъхна скрутаторът.
— Какво е това? — Тази дума бе непозната за Ниш.
— Тези приспособления позволявали на хора, намиращи се в противоположните краища на Лауралин, да разговарят помежду си. Голиас Безумния ги изобретил преди почти три хиляди години. Използвал специални кристали и жици.
— И какво е станало с тях?
— Убили го с надеждата да се сдобият с тайната му. Кристалите скоро угаснали и никой не успял да открие принципа им на работа. Тъй като Голиас бил гадател, несъмнено някаква магия е захранвала далековорителите, само че тайната е погинала с него. Ако сега разполагахме с подобно устройство…
— Не виждам с какво би могло да ни помогне в случая — каза Ниш.
— А си механик! — Флид се отправи към столовата. Крил-Ниш го последва.
Скрутаторът си взе печени зеленчуци, зърнена каша и парче варена риба, посипа всичко това с лютия сос, междуметийно наричан йалп, и го понесе към една от масите. Ниш си взе купичка захаросан грах и чаша розов чай, тъй като вече беше ял.
— Ще обясните ли, сър… — плахо каза Ниш, застанал прав до масата на скрутатора.
— Сядай, момче!
Ксервиш ядеше бързо. Не използваше нож и вилица, а старомодните пръчици за хранене. Липсваха му всякакви маниери, само че Ниш не каза нищо. Дните като писар го бяха научили, че не е възпитано да се правят подобни забележки. Пък и скрутаторът, освен че принадлежеше към съвсем друго поколение, можеше да реши съдбата му с едно щракване на пръсти. В същото време Ниш усещаше, че насреща си има личност, далеч по-сложна и дълбока от тази на баща му. Скрутатор Флид винаги бе готов да изслуша събеседника си.