Ксервиш потопи пръст в течността от кашата. Няколко зрънца полепнаха по кривия показалец. Върху масата той започна да чертае груба карта, изобразяваща Великите планини, вътрешните морета Талаламел и Милмиламел и, между моретата и планините, езерно-гористата пустош на мразовитите Тараладел и Мириладел.
— Ние сме тук. — Скрутаторът забоде пръст в източния край на планините. — Перцепторът каза югозапад, което би могло да означава всяко място по протежението на тази линия. Но ако… ако разполагахме с далекоговорител и можехме да се свържем с друг перцептор някъде далеч — пръстът му прекоси моретата, за да се забучи в сушата отвъд тях, — да речем тук, в Дроу, и ако този перцептор ни кажеше, че вижда Тиан на изток или на север… — Флид очерта втора линия, пресякла първата. — Ето ти я!
Ниш беше втрещен. Идеята беше тъй проста и очевидна, а той така и не се беше сетил. Почитта му към скрутатора се повиши още повече.
Ксервиш изтри очертанията.
— Но ние не разполагаме с далекоговорители, а дори и да разполагахме, как точно щяхме да обясним на втория перцептор да потърси именно Тиан, конкретна личност след милиони? Уви, невъзможно е. — Той се изправи.
— Ако преместим Юлия, бихме постигнали същия ефект.
Ксервиш отново седна:
— Добро предложение, момче, но как бихме могли? Това означава, че тя трябва бързо да прекоси огромно разстояние. Ъгълът трябва да е голям, иначе не би имало полза. Не сме в състояние да се придвижваме толкова бързо, особено по това време на годината.
— Ами ако я пратим с кораб? — развълнувано каза Ниш. — Само за седмица ще сме прекосили стотици левги надолу по крайбрежието, ако времето позволи.
— Но така ще се отдалечаваме от Тиан. Докато се върнем, тя може да се е преместила отново. Пак ще бъдем на месеци път от нея.
Ниш замислено беше сграбчил чело. Трябваше да има начин.
— Ако само можехме да летим, като отнеслия я лиринкс…
— Всички мистици дирим тази тайна в продължение на четири хилядолетия — каза скрутаторът. — Без резултат.
— Но лиринксите…
— Лиринксите имат криле, момче! — изръмжа Флид. — А дори и така малцина от тях са в състояние да летят в тукашния свят, без това да им коства огромни усилия. Техните криле не са пригодени за Сантенар. Опитите им да летят тук са убили повече лиринкси от всички наши армии взети заедно.
— Юлия не можеше да говори с часове, след като лиринксът отнесе Тиан — спомни си Ниш.
— Извадила е късмет. Лиринксът трябва да е използвал огромно количество енергия. Цяло чудо е, че разсъдъкът на Юлия е останал непокътнат.
— А не можем ли да изработим летателен апарат? Като онова крило, което лиринксите използваха при отвличането на Тиан?
— Още откакто се върнахте възложих тази задача на най-добрите ни механици. Това крило не е било нищо особено, планер, какъвто всяко хлапе може да изработи. Подобно приспособление не би могло да носи тежък товар, а ако го пуснем от някоя планина, най-много да прелети няколко левги. Но какво става, когато се приземи сред пустошта? Пилотът умира, защото не сме способни да го намерим. А излезе ли по-силен вятър, подобни полети се превръщат в самоубийство. Не, Ниш, без някакъв метод за задвижване не би имало полза.
— Специален контролер? Като онези в кланкерите?
— И за това сме мислили. Контролерите задвижват краката на кланкера, но по въздуха не може да се ходи.
— Весла?
— Също опитахме. Не са способни да повдигнат тежестта. Хубава идея, механико, но неизпълнима за сегашната ни технология.
Ниш прекара следобеда в стаята си, размишлявайки над проблема. Трябваше да има начин. Само един летателен апарат се споменаваше в Историите. Прословутият конструкт на харона Рулке, който той проектирал по време на дългия си престой в Нощната земя. Само че този конструкт бе разрушен — след като Майгрейт го бе използвала, за да прекоси Пътя между световете и отнесе тялото на Рулке при сънародниците му. Това се бе случило преди повече от две столетия. Никой гадател не бе виждал вътрешността на машината. Самият Рулке не бе оставил никакви описания или схеми. Поредната тайна, умряла едновременно със своя създател.
Можеха ли хората да летят, след като не разполагаха с криле, достатъчно мощни планери или тайнствени конструкти? Този въпрос погълна остатъка от деня му. Тъй като не откри отговор, Ниш реши да си легне рано и да се наспи.