През нощта механикът се сепна, открил отговор. Отговорът беше дошъл от игра, която с братята и сестрите се бяха впускали като малки. Изработваха книжни кесии, които залепваха с брашно, поставяха ги над огъня и се надпреварваха чия кесия ще отлети най-далече през комина.
Ниш, като най-малък, нито веднъж не бе излизал победител, но бе продължил да се занимава с това дълго след като останалите бяха изгубили интерес. Примитивните балони бяха крехки. Далеч по-често се преобръщаха и падаха в огъня, вместо да се понасят нагоре. Тогава на Ниш му беше хрумнало да привързва малки тежести под отвора на кесиите. Още първият подобрен балон беше полетял успешно, за да се приземи чак на отсрещната улица.
Този успех бе лишил Крил-Ниш от интереса му към тези примитивни апарати. Но сега започваше да се чуди… Той скочи от кревата и трескаво започна да скицира. Не след дълго вече тропаше по вратата на скрутатора.
— Сър, сър!
Последва продължително мърморене, примесено с ругатни, след което вратата се отвори. Скрутаторът изникна на прага, гол, хванал свещ. Цялото му тяло бе изкривено и деформирано по подобие на пръстите. Белези кръстосваха торса му. И беше тъй слаб, че всяка кост можеше да бъде преброена. Що за мъчения бе изтърпял този човек?
— Какво искаш? — тросна се Флид.
— Намерих отговора, сър! Балон, задвижван от нагрят въздух. — Той протегна скиците.
Ксервиш ги грабна.
— Проклет глупак! — промърмори скрутаторът, вторачи се в тях, което продължи около минута, после отстъпи назад и затръшна вратата в лицето на Ниш.
Механикът сви рамене. Вече минаваше полунощ, затова той се върна да си доспи. Бе опитал.
Тридесет и едно
Тиан продължаваше да накуцва. Оставяше се на инстинктите си. Надяваше се, че те ще я отведат до предишната полянка. Но те не оправдаха доверието й. Скоро тя попадна в мрачен гъсталак, който й изглеждаше непознат. Девойката спря, за да обмисли ситуацията си. Без огън я заплашваше смърт от измръзване. Хани със сигурност нямаше да преживее нощта. Но младата жена не разполагаше с нищо, с което да го запали — кремъкът и праханта бяха останали в лагера.
Неудобно стиснала амплимета, защото Хани вече започваше да й тежи, Тиан разсъждаваше трескаво. Първата полянка трябваше да се намира на не повече от хвърлей. Но в коя посока? Не смееше да се покачи на някое дърво, за да потърси огъня, защото тогава момиченцето можеше да избяга.
Хани простена и потръпна. Тиан я остави на земята, свали палтото си, уви детето, мушна краката му в ръкавите и ги завърза. С парче връв привърза вързопчето към себе си. Поне така ръцете й ставаха свободни.
Облегна се на едно дърво и се опита да вложи енергия в кристала. Нямаше ефект. Явно тази местност не попадаше в границите на поле. Тиан усещаше сила дълбоко в земята, ала твърде неясно, нямаше да й бъде от полза. Не можа да се сети веднага за причината — студът забавяше размисъла й. Без сферата и шлема, останали в лагера, нямаше как да използва амплимета.
Тя притисна детето по-близо към себе си и затвори очи. Двете се грееха една друга, но това не беше достатъчно. Зъбите на Хани тракаха.
Защо не се беше сетила да вземе шлема със себе си? Можеше да си го представи съвсем ясно. Това беше част от уникалния й талант, една от причините да се справя толкова добре със занаятчийската работа. В съзнанието си можеше да извърта всеки образ, да го оглежда от всички страни. Ако образът принадлежеше на механизъм, Тиан можеше да визуализира действието му, което й позволяваше веднага да открива евентуални дефекти.
И докато образът на шлема се извърташе в съзнанието й, Тиан усети слабо притегляне надясно. Тя обърна глава във въпросната посока — сега притеглянето идваше право пред нея. Възможно ли беше амплиметът да призовава шлема? Или беше обратното? Абсурдно. Когато занаятчията видя предната част на умствения модел на шлема си, инсталираният в него кристал сияеше. Тъй като моделът продължи извъртането си, сиянието отслабна.
Може би кристалът в шлема наистина зовеше бипирамидата. И защо не? Двата кристала бяха лежали близо един до друг в продължение на цяла вечност. Принципът на асоциацията диктуваше, че връзката между тях трябва да се запази, без значение на отдалечеността във времето и разстоянието.
Тиан завъртя образа на шлема така, че кристалът му да е обърнат към нея. Отново усети притеглянето. Тя направи крачка във въпросната посока, после още една. Усещането се запазваше. Да? — радостно си помисли занаятчията. Това ще ме отведе до лагера.