Двете потеглиха призори, отново плъзнали се по заснежена река. Дори и с лек наклон, първият ден беше уморителен. От Гисмел не бяха използвали ските, а сега носеха огромно количество суха храна, достатъчна за три седмици. Макар да й се искаше, Тиан не смееше да бърза. Не искаше да рискува да се нарани тъй близо до целта. Нямаше търпение да дойде време за нощувка, защото след пристигането в Иципитси всяка нощ й бе донасяла съновидения с любимия, всяко по-страстно от предишното. В сънищата й двамата още не бяха дали най-пламенния израз на любовта си, но милувките на Минис я бяха довели до такъв екстаз, че Тиан не можеше да мисли за друго.
От престоя в колибата на трите жени насам амплиметът не бе излъчвал блясък. Искрата му беше видима само сред мрак. Но сега яркостта му изглеждаше по-силна всяка последователна вечер. Вече три пъти девойката се бе опитвала да се свърже с Минис, беше усещала присъствието му, но нищо повече.
Времето се оказа добро. След първия ден, след като отново привикнаха към ските, започнаха да напредват бързо. Планините израстваха пред тях, далеч по-огромни и страховити и от най-дръзките представи на Тиан. Замръзнали водопади проблясваха между върховете, а когато на третото утро вятърът промени посоката си, Тиан можа да чуе оглушителен рев. Някога тези ледници бяха покривали цялата територия на Мириладел, но това време отдавна бе отминало. Сега те заплашително се издигаха високо над земята. Понякога от тях се откъсваха огромни ледени късове. Но природните стихии заличаваха следите от тези рухвания.
Следобеда двете започнаха да се катерят. Това съдържаше значително по-голяма трудност и напредъкът им рязко се забави. Наложи се да изоставят ските като прекалено тежки. Четири дни по-късно бяха достигнали края на дървесния пояс — последна възможност да лагеруват край огън, защото нагоре вече нямаше да има гори (и съответно подпалки). Тиртракс се извисяваше над тях, толкова висок, че трябваше да накланят глави далеч назад, за да зърнат върха му, заровен в облаците.
Тиан се мушна в спалния си чувал в мига, в който приключи с вечерята. Утре щяха да са достигнали целта.
Притисна бипирамидата към гръдта си. Искрата й също пулсираше, като сърцето й. Употребата на амплимета винаги й докарваше кристални сънища, така че близостта му би трябвало да направи съновиденията й още по-ярки.
Хани вече спеше. Тиан чуваше равномерното й дишане. Но девойката не можеше да заспи. В последните дни нарочно се бе удържала да не използва амплимета, защото не бе искала да им дава напразни надежди. И защото искаше да изненада Минис с триумфа си, да види реакцията му. Но сега не можа да се сдържа повече, сложи си шлема, постави кристала в сферата и започна да настройва топчетата.
Отне й дълго време да го намери. Навсякъде около себе си съзираше дим и кървав мрак. Така измина около час. Вече бе започнало да й се струва, че заради напрежението черепът й се покрива с пукнатинки. Но най-сетне бе възнаградена, най-сетне чу гласа, който не й бе мълвил в продължение на пет месеца.
Тиан? Ти ли си това? Възможно ли е?
— Да! — въздъхна тя. — Аз съм, любими.
Вече бях изгубил надежда. Смятахме че си мъртва.
— Амплиметът не е достатъчно силен, когато се намира извън поле. Месеци наред не бях в състояние да го използвам.
Разбира се. Трябваше и сам да се сетя.
— По пътя ми се случиха неприятности, Минис. Отвратителни. Толкова много хора погинаха…
Значи си се провалила, Тиан? Да… предупреждаваха ме, че не е възможно…
— Не съм разочаровала доверието ти.
Какво искаш да кажеш? — унило попита Минис.
Искаше й се да вижда лицето му, ала тази вечер образът беше неясен. Гласът му долиташе слабо.
— Успях! — възкликна тя. — Прекосих петстотин левги заради теб, Минис. В момента се намирам в подножието на Тиртракс.
Стрелналият се през нея поток я накара да настръхне. Усещаше реакцията му във всеки свой нерв.
Тиан! Тя почти можеше да усети сълзите, с които се наливаха очите му. Тиртракс е най-значимият град, построяван някога от аахимите. Прекарали са повече от хилядолетие, за да отвоюват формата му от сърцевината на планината. Няма друг град като Тиртракс. Покажи ми.
Тиан изблъска главоболието си встрани, измъкна се от спалния чувал и боса заобиколи огъня, за да застане на място, от което се виждаха обширните очертания на планината. Нощта беше безоблачна. Червеникавата луна заливаше склоновете с блясък. Сияеха скалите, острият връх, посегнал отвъд небето.