Задавен вик, сплел болка и радост. Образът в съзнанието й се замъгли, после се изчисти. Минис изтича през някакъв праг. Тиан повтори вика му, при което Хани се размърда.
Триор, Луксор, приемни татко Витис! Елате да видите! Тиан е отнесла амплимета в самото подножие на Тиртракс! Погледнете, погледнете!
Тиан смътно зърна лицата, които бе видяла преди месеци, в ледения мехур на склона. Тримата се струпаха около Минис, развълнувани. Виждаха се и други, непознати лица, до едно изразяващи плаха надежда, немощна да се вкорени върху ликове, свикнали с отчаяното примирение.
Тиан, каза Минис, отново излязъл на преден план, слушай внимателно. Остава ни малко време. Може би дни, най-много седмици. Мнозина от нас вече погинаха. Чуваш ли ме, Тиан?
— Да.
Връзката отслабва. Ето какво трябва да направиш. Намираш се на дни път от най-близкия вход, но недалеч от теб е разположен таен проход. Пред себе си виждаш виещ се хребет, ще тръгнеш по него. Някъде в рамките на ден път ще се натъкнеш на отвесен склон. От мястото, където стоиш сега, би трябвало да изглежда като ромб. Виждаш ли го?
— Да, по-рано днес го зърнах.
В най-долния ъгъл ще видиш две ивици скала, ръждивочервени, всяка от които широка около една дължина. Между тях ще има тънка жълта ивица. Последвай ги към двойния ледник. Мисля, че това се пада твое дясно?
— Ляво — отвърна Тиан, макар че той не показа да е чул.
Измини две хиляди, после още сто крачки. Колко си висока, Тиан?
— Осемдесет и два дяла от една дължина. Но нашите мерки може би не съвпадат.
Това ниско или високо е за една човешка жена?
— Среден ръст.
Тогава измини две хиляди и триста крачки. Ще видиш голям разлом, където ивиците ще продължават нагоре. Ще направиш още шестстотин крачки и би трябвало да стигнеш пред пещера, много малка. Възможно е от нея да тече вода. Пролази вътре, тя ще свършва с плоска стена. Тогава ще удариш с длан по стената, ето така.
Минис й показа сложна последователност почуквания и я накара да я повтори.
Скалата ще се отмести и ще ти позволи да влезеш. Ако не стане, ще трябва да откриеш начин да я отвориш силом. Този вход ще те отведе в самата основа на Тиртракс. След като продължиш по тунела…
Той й описа поредица проходи и тайни врати.
Накрая тръгваш по стълбището и вървиш чак до върха. Изкачването ще бъде много дълго, дори ще ти се наложи да спреш по пътя, за да си починеш. На върха ще откриеш стъклен гонг. Удари го и аахимите ще дойдат, ако междувременно не са те намерили. Обясни им и им покажи амплимета. И внимавай да не го използваш вътре в Тиртракс. Толкова близо до възела е опасно, рискуваш и собствения си живот, и кристала. Прибягвай до него само в наистина краен случай. Ясно ли е, Тиан?
— Да — тихо каза тя. — Но…
Аахимите ще знаят какво да правят.
Тиан обясни на Хани какво търсят. Описанията на Минис се оказаха съвсем точни, макар разстоянията да бяха по-кратки от неговата преценка. Някъде към средата на деня откриха разлома и пещерата отвъд. Занаятчията трябваше да си свали раницата, за да влезе, тъй като входът бе почти изцяло заледен. Стената на пещерата също беше покрита с лед, чиито кристалчета блестяха. Тиан си послужи с последователността от почуквания, която й бе казал Минис, но не се случи нищо. Опита отново, пак безуспешно. Тя се навъси и се отдръпна, за да размисли.
— Може би вратата е заяла — каза Хани.
— Разбира се! Краищата й са се вледенили. Помогни ми, Хани.
С помощта на остри камъни очукаха леда и кристалния слой, след което, тъй като вратата още не се отваряше, Тиан почисти пролуките с длето, което извади от комплекта си с инструменти. Веднага щом и последният къс лед бе отстранен, преградата се отвори. Двете побързаха да влязат, да не би вратичката да се затръшне отново. Над тях блесна светлина, струяща от глобус, прикрепен към стената. Занаятчията никога не бе съзирала нещо подобно. Но пък от Историите знаеше, че уменията на аахимите многократно превъзхождат човешките.
Точно си слагаха раниците, когато момиченцето попита:
— Какво е това?
Чуваше се някакъв далечен и приглушен звън.
— Не зная. Може би е аларма. Значи ще разберат, че сме тук.
Намираха се в голям тунел със загладени шистови стени. На места проблясваше слюда. Двете продължиха по пътя, описан от младия аахим, и се озоваха в пещера, в която се виеше каменно стълбище. Тиан тръгна напред. След изкачване, отминало пет площадки, те се озоваха в помещение, където стълбата свършваше.
— Не виждам стъклен гонг — каза Хани, припомнила си думите на Тиан.
— Може би има и друго стълбище.
Помещението бе свързано с дълъг коридор, отвеждащ в обширна овална зала. И тук изсечените стени не бяха покрити с нищо. Тиан, изморена от пътуването, нямаше търпение всичко да свърши. Хани, макар и изтощена, крачеше мълчаливо.
В лявата страна на залата действително се издигаше друго стълбище — спирала с кристални стъпала, прикрепени към жици. Изглеждаше прекалено крехко, за да удържи тежестта им.
— Това трябва да е — колебливо каза Тиан.
Тя внимателно постави крак на най-ниското стъпало. То не трепна. Стълбището бе по-устойчиво, отколкото загатваше видът му. Запалиха се светлини. Зазвуча нов алармен звук, малко по-пронизителен. Но все така никой не идваше. Сигурно аахимите живееха на по-горните нива, иначе Минис не би й заръчвал да се изкатери.
Стълбището сякаш нямаше край. Тиан бе грохнала далеч преди върха. Спряха да починат, точно както бе предрекъл младежът, после продължиха, обгръщани от светлини. Изкачването им продължаваше да задейства звънения с различна тоналност, докато в един момент целият въздух заехтя от звън. Първата аларма спря след около час. Значи и другите в един момент щяха да затихнат.
Изкачваха се около три часа, преди най-сетне да изникнат в единия край на поредна огромна зала. Тя имаше форма на яйце, украсена със странни произведения на изкуството и на места с още по-странни мебели. Тук беше и стъкленият гонг, два пъти по-висок от Тиан. Дървен чук, покрит с кожа, бе оставен до него. Младата жена го взе и удари гонга в средата. Разнесе се нисък, ехтящ звук, чиито вибрации занаятчията усети в тялото си.
Зазвучаха стотици аларми. Тиан остави чука и зачака.
Никой не се появи. Тя удари гонга още няколко пъти, но резултатът беше същият. Никой не се отзова нито след час, нито след два, четири, осем, шестнадесет. И гонгът, и алармите зовяха напразно.
След като прекараха в Тиртракс почти тридесет часа, през което време и Хани, и Тиан многократно бяха удряли гонга, младата жена бе принудена да заключи, че аахимите, живели тук в продължение на хиляди години, вече не обитават това място. Целият Тиртракс, най-великият аахимски град, създаван някога, бе изоставен.