— Надявам се вятърът да не ни е отнесъл над морето, защото тогава с нас е свършено!
Неочакваният сблъсък дори не доизчака думите му. Кошницата на балона започна да се пълни с вода.
Тридесет и четири
Въпреки предупрежденията на Минис, Тиан беше принудена да използва амплимета, за да се свърже отново с него. Хани удивено я наблюдаваше. Досега занаятчията винаги я бе изчаквала да заспи, преди да използва кристала.
Този път връзката бе установена след още по-голямо забавяне, а когато най-после това стана, образът беше още по-неясен — въпреки огромната мощ, с която разполагаше амплиметът. Изникналият най-сетне Минис изглеждаше изнемощял. Страните му бяха покрити с набола брада, изцапана със сажди.
Тиан, поде той след като дълго време се напрягаше, явно дълго неспособен да я види. И говореше хрипкаво, като че специфичният му говор му причиняваше болка. Какво има? Не можа ли да откриеш входа?
— Вече ден и половина съм в Тиртракс. — Тя му изпрати образа на овалната зала. — Ударих гонга поне сто пъти. Никой не се отзова. Тук е пусто. Какво да правя сега, любими?
Той притисна ръце към устата си. Беше се вторачил в нея. Не зная. И изчезна.
— Кой беше този мъж? — попита Хани.
— Моля? — В първия момент девойката дори не осъзна, че момиченцето е проговорило.
— Кой беше този мъж?
Тиан я прегърна:
— Ти също ли го видя?
— Появи се в главата ми. Изглеждаше тъжен.
Явно на това място амплиметът притежаваше огромна мощ, щом бе способен да влага образи в обикновен ум.
— Това е Минис, моят любим.
— Любим? — объркано попита Хани.
— Мъжът, с когото ще се събера. Дойдохме чак тук, за да го намерим и да му помогнем, защото той е в беда. Не е ли той най-красивият мъж, когото си виждала?
Хани учтиво си замълча.
Минис се появи отново. Сигналът беше малко по-силен.
Тиан, ето какво трябва да направиш. Някъде в Тиртракс трябва да има стая, охранявана от три стража — това са малки черни устройства, приличащи на вещерска шапка. Възможно е дори да се намират на твоето ниво. Не мога да ти кажа къде точно, защото никой от нас не я е виждал. Разполагаме единствено с древни записи, много древни. Ще я познаеш лесно, защото на вратата й ще има този символ.
С пръст, очертаващ огън, той очерта символ без начало и край, вътрешна и външна страна. Тези линии напомниха на Тиан за формите, които бе зърнала в хиперплоскостта.
Докосни символа с кристала си и ще видиш в ума си модела на ключалката. Пренастрой го и вратата ще се отвори. В стаята ще намериш устройства от метал, жици, кристал и стъкло. И Минис описа множество предмети, каквито Тиан никога не бе виждала.
Трябва да ги разглобиш и с частите им да конструираш ново устройство. Ето така. Минис й изпрати триизмерна схема, като я завъртя, за да може Тиан да я огледа от всички посоки.
Когато си готова, ще трябва да го изпробваш… Какво? Той погледна встрани.
Това е невъзможно! — долетя остър мъжки глас. Тя ще разруши амплимета.
Амплиметът няма да ни е от полза, ако загинем, Витис, отвърна жена. Гласът беше познат, ала Тиан беше забравила името й.
Говорещите пристъпиха в образа. Витис беше висок, с издължено, но измъчено и сбръчкано лице.
А аз смятам, че трябва да посрещнем съдбата си. Той говореше отсечено, като че отхапващ всяка дума, за да я предъвка и изплюе в лицата им. От Сантенар не е произлязло нищо добро. Все още е възможно да се укрием в полярните катакомби. Поне аз възнамерявам да отведа клана си там, дори и ако никой друг не ни последва!
Тогава ще отидете сами, каза Триор, красива жена с черна къдрава коса. Десетте клана ще ме последват, Витис. Сантенар е единствената ни надежда.
Няма да отстъпя, каза Витис.
Това е единствената възможност, Витис, рече Триор. Луксор, кажи му! Теб той ще послуша.
Луксор не се виждаше, но неговия глас Тиан бе запомнила.
Витис, дори и в катакомбите температурата се покачва бързо. Полярната шапка се топи. Ако не се опечете, ще се удавите. Наводняването на подземията е невъзможно да бъде предотвратено. Порталът е единственият ни шанс.