По-скоро бих отвел клана Интис в Кладенеца!
Не е нужно да се стига до това! — кресна Луксор, осезаемо шокиран от последните думи на Витис.
Това е единственият достоен изход.
Изглежда Триор бе решила да опита друг подход:
Не е толкова достоен, Витис. Интис, както често обичаш да ни напомняш, е Първи клан. Умолявам те да дойдеш с нас.
Ха! — ревна Витис. Не очаквах да доживея деня, в който ще седнеш да ме молиш.
Няколко минути той мълчаливо се разхождаше напред и назад, след което рязко се извъртя и отново се приближи към останалите. Решителност — втвърдена лава — бе сковала лицето му.
Така да бъде. Клан Интис ще се присъедини към Десетте, но само ако поверите водителството на мен.
На теб, Витис? — възкликна гръмко Триор. Но ти още от самото начало се обяви против това начинание. Против тази „идиотщина“, както се изрази.
И все още запазвам мнението си. Но ако това е пътят, по който ще поемем, аз трябва да поведа Клановете.
И защо? — властно попита тя.
Защото аз не приемам нещата на доверие. Аз винаги обмислям. И защото аз единствен от всички предводители съм се отърсил изцяло от робското мислене.
Били сме роби в продължение на хиляди години, Витис. Това ни е променило завинаги. Няма как да се върнем към онова, което сме били.
Вие все още разсъждавате като роби, макар да сме придобили свободата си преди четири хиляди години. А аз имам идеал, към който трябва да се стремят аахимите. Ако Клановете ще отиват в друг свят, трябва аз да съм водач.
Луксор започна да избутва Витис и Триор. Не спорете пред…
Образът изчезна. Гласовете им все още долитаха, но прекалено неясно. Тиан не можеше да чуе казваното. След няколко минути образът изникна отново.
Решено е, каза Триор. Ти ще ни поведеш, Витис. На клан Интис ще се падне честта да прекоси най-напред, ако порталът се отвори успешно.
Не се съмнявам, че искате ние да поемем риска, озъби се Витис. Ако нещо се обърка, ще сте се отървали от нас! Зная, че винаги си ненавиждала клана ми, Триор.
Не говори глупости, отвърна тя.
Аз ще бъда на най-челно място. Готов съм да изложа себе си на риск. Но кланът ми ще премине последен.
Както желаеш, отвърна Триор също тъй хладно.
Надали имаш повод за такива притеснения, заговори Луксор. Малко вероятно е устройството да проработи. Как би могъл един неопитен човек да сглоби работещ зиксибюл, пък дори и с помощта на амплимет при най-мощния възел? Тя няма да успее.
Човеците имат навика да изненадват, каза Триор. Тази тяхна представителка например го направи няколко пъти. Но ако искаме да има някакъв шанс, трябва да я подготвим възможно най-добре. Нека не губим време. Минис, продължи да разясняваш инструкциите.
— Не разбирам какво се опитвате да направите — каза Тиан. Аахимите приемаха за даденост прекалено много.
Как така? Минис звучеше изумен. Та ти самата го спомена преди месеци, когато беше в ледения мехур.
— Нямам представа за какво говорите.
Ти зададе онзи въпрос!
— Кой въпрос?
„Ами ако разкъсам стената между Сантенар и хиперплоскостта?“, каза ти. Заключихме, че знаеш. Ако тази процедура бъде изпълнена правилно, тя отваря червейна дупка.
Тиан започваше да се чувства все по-глупава.
— Червейна дупка?
Проход, прекосяващ едно от по-висшите измерения между световете ни. Хиперплоскостта! Известно ли ти е какво представляват дверите?
— Естествено, че съм чувала за двери! — каза Тиан. — Записани са в Историите. Защо не казахте направо това?
Преценихме… Явно сме преценили твърде грешно, каза Минис. Бяхме останали с впечатлението, че знаеш много неща. Както и да е. Надяваме се, че ще можеш да ни помогнеш да отворим двер между твоя и нашия свят. Естествено, за контролирането й ще се погрижим ние. Слушай внимателно.
Той обясни сложна поредица от тестови процедури и съответстващите резултати, показващи изправност.
Когато си приключила със сглобяването на устройството, което наричаме зиксибюл, изпробвала си го съгласно процедурите и си сигурна, че то работи, тогава и само тогава — ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО, ИНАЧЕ ЖИВОТЪТ ТИ Е ИЗЛОЖЕН НА РИСК — постави амплимета в предназначеното за него гнездо и отново се свържи с нас. Разбра ли всичко?