— Мисля, че да. — За всеки случай Тиан зададе още няколко въпроса. — И какво ще стане после?
Ако имаме късмет, ако все още можеш да се свържеш с мен, ако механизмите функционират след толкова време, ако световете ни се намират в правилно разположение и ако успееш да захраниш зиксибюла с достатъчно енергия, между Аахан и Сантенар ще се отвори двер и ние ще преминем в новия си свят.
— Колцина сте?
Няколко хиляди…
Чутото донесе облекчение на Тиан. Достатъчно, за да помогнат във войната, но не и да причинят неприятности.
Подготвени сме. Шепа лиринкси не представляват проблем за нас. Ще се заемеш ли?
— Да. — Няколко секунди тя мълчаливо се полюбува на Минис. Скоро той щеше да дойде тук и двамата щяха да бъдат заедно. Завинаги. — Но какво ще стане, ако не успея да насоча достатъчно енергия? Или нещо друго се обърка?
Изглежда Минис не искаше да мисли за този вариант. Възможно е дверта да не се отвори. Или да се отвори, но да се затвори прекалено бързо… Той замълча.
— И какво друго? Има и друго, нали?
Минис погледна встрани, сетне рязко бе издърпан. Появи се суровото лице на Витис.
Познат ти е риска от използването на амплимета, занаятчия Тиан. Има вероятност изтеглянето на толкова много енергия да изпепели вътрешностите ти или да унищожи ума ти. Вероятността това да се случи е значителна, едно към три или към четири.
Тиан потръпна и се отпусна на колене.
Не е изключена и вероятността от експлозия, която да разруши целия Тиртракс и всичко в радиус от двадесет левги. Не знаем. Не очаквахме този план да проработи. Не разполагахме с достатъчно време, за да проектираме цялостно зиксибюла. Смятаме, че знаем как ще функционира, но няма как да сме сигурни, докато не го изпробваме. Което, сама разбираш, е прекалено късно. Той направи малка пауза и остро попита: След като чу това, все още ли си склонна да опиташ? Да спасиш оставащото от аахимите? Достатъчно смела ли си, за да го сториш? Не ни давай напразни надежди!
Ами моите надежди, отчаяно си помисли Тиан. Аз не съм ли от значение? Очевидно не, поне не и за този жлъчен аахим. Макар по време на престоя си във фабриката Тиан нито веднъж да не бе зърнала проява на антрацизъм, работата на занаятчия я бе запознала с този риск. Само че рискът, който искаха да поеме сега, беше съвсем по-различен. И ако не беше Минис, щеше да откаже. Нейната евентуална смърт би била бърза. Неговата щеше да бъде бавна, мъчителна и неизбежна.
— Ще го направя — произнесе тя почти беззвучно. — Но искам да ми обясните още един път.
Обясненията даде Витис. Минис не изникна повече. Помни, когато си изпитала устройството и си поставила амплимета, свържи се с нас. И работи бързо!
След тези думи Витис изчезна.
Тридесет и пет
Дълго търсиха охраняваната от трите стража стая, защото Тиртракс бе огромен. Различни по големина помещения се простираха във всички посоки. Безброй други нива разсичаха вътрешността на планината.
Именно любознателната Хани я откри. Бе попаднала на няколко стаи, пазени от по три приспособления, ала само тази имаше символ на вратата си.
Тиан допря бипирамидата до символа и, точно както Минис бе казал, и в ума й изникна моделът на ключалката. До този момент не се беше сблъсквала с подобно нещо. Тя мислено се опита да го пренареди, при което заключващият механизъм изсъска и вратата се отвори. Тиан влезе, следвана по петите от Хани. Стаята беше претъпкана с големи и малки приспособления с неопределено предназначение.
Едно от устройствата, например, бе поставено в стъкло с камбановидна форма и с диаметър, съвпадащ с този на колоните в коридора. Във вътрешната му част се намираше пореста тухла от материал, приличащ на керамика. Из множеството й дупчици стърчаха стъклени тръбички или жици, а понякога и двете, проводници в стъклено покритие. Този предмет бе прикрепен към базалтова плоча, а в горната му част бяха вложени медни ивици. От основата му стърчаха стъклени тръби, оставени да лежат несвързани.