— Пълно е с дървета. Виж колко гният по земята.
— Пак са си негови. — Войникът започна да отвръща на крясъците, подсилвайки думите си със заплашително изваден меч. — Запали мангала — каза той през рамо.
— Готов е.
— Тогава развържи въжетата.
Ниш слезе от кошницата. Балонът вече бе започнал да се издига нагоре, опъвайки вървите. Механикът развърза, само че аеростатът започна да се издига прекалено бързо. Внезапно изправен пред неприятната вероятност да остане с разгневените селяни, Ниш трескаво нави едно от въжетата около ръката си и полетя нагоре. Копие профуча между краката му, в опасна близост до особено тачени от Крил-Ниш органи.
Юлия изпищя пронизително. Въжето болезнено одираше кожата на Ниш. Изпуснеше ли се, свършен беше — вече се издигаха над дърветата.
Механикът се хвана и с другата ръка, което пооблекчи положението му. В следващия миг С’лоунд вече се привеждаше, за да го изтегли вътре. Ниш рухна на пода. Юлия също бе помогнала при извличането му. После, докато той лежеше и дишаше тежко, тя го целуна по носа — удивителна проява на близост.
— Виждам морето — обади се С’лоунд към залез-слънце.
Ниш се изправи на крака.
— По-добре да се приземим. Не можем да рискуваме да поемем натам.
— И после?
— Събираме още гориво и чакаме южен вятър да ни отнесе на север към планините.
— Надали ще чакаме дълго — рече войникът. — Чини ми се, че и сега духа от Южния полюс.
Така му се струваше и седмица по-късно. По време на чакането отново попълниха запасите си от цепеници, но този път отидоха да потърсят собствениците. Лукавият Ниш се досети да плати с медни монети, на които местните селяни много се зарадваха и им насякоха планини гориво. Имаше и достатъчно дърва да поддържат огъня в мангала по време на цялото чакане — ако въздухът в торбата изстинеше, за притоплянето му отново бяха необходими часове.
Вятърът духаше от запад, от север, дори и от изток, но нито веднъж не задуха от юг. Ниш се притесняваше. Какво ли правеше Тиан? По време на последното си съзиране Юлия бе усетила някакво безпокойство. Поне разбраха къде се намират в момента, някъде между Рунцил и Татусти. Механикът можа да прецени, че Тиан се намира близо до Тиртракс. Ако не се беше преместила, разбира се.
През осмата нощ бяха събудени от свистенето на южния вятър. Фучащият сред въжетата вихър беше понесъл ледени кристалчета. Балонът се разтърсваше с всеки повей.
— По-добре да тръгваме — каза С’лоунд.
— Опасно е при толкова силен вятър — отвърна Ниш.
— Ще стане по-лошо! Ако не се издигнем, вятърът ще разбие балона.
Аеростатът бе разтърсен от пореден вихър, наклонил го опасно. Следващият повей грабна балона и го блъсна с такава сила, че коловете от наветрената стена бяха изтръгнати.
— Режи въжетата! — ревна войникът и извади ножа си.
Крил-Ниш стори същото. И в двата случая бяха обречени. Преди да е успял да допре острието до нишките, въжетата от другата страна също се изтръгнаха. Кошницата заподскача по земята. Пламъците от мангала се протегнаха към насмолената тъкан.
Още подскоци, после кошницата удари някакво препятствие, което поддаде, но и силно дръпна кошницата назад. Няколко секунди се носиха така, после вятърът утихна, балонът започна да се издига, а пътническата оградена платформа зае предназначеното си положение.
Ниш се покатери до мангала, увисна на една ръка, а с другата започна да тъпче цепеници.
— Искам да се издигнем колкото се може по-високо — обясни той, когато слезе. — Там ветровете ще ни понесат. Колкото по-далеч ни отвеят, толкова по-малко ще вървим.
Скоро откъм мангала долиташе ярко сияние, а земята под тях се сменяше стремглаво. Целият балон трепереше — изглеждаше, че ветровете пазят същинската си бързина за небето. Откъм десетките езера проблясваше отразено лунно сребро.
— Какво разстояние ще изминем? — попита войникът.
— Сто и двадесет, може би сто и тридесет левги. — Ниш бе свел поглед към земята и сравняваше отминаващите реки и езера с нанесените в картата. Постоянно нанасяше промени. — Много немарлива карта — отбеляза. — Онова огромно езеро например въобще не е отбелязано, а реката отвъд продължава на запад, не на изток.
— Предполагам мястото е трудно за картографиране — изръмжа С’лоунд. — Лошите карти са най-големият проблем за войника.