Выбрать главу

— Не и от балон. — Ниш бе споходен от идея, която може би щеше да му спечели известно благоразположение пред скрутатора. — Не би било зле неясните територии да бъдат огледани от въздуха.

— Хубава идея. Предполагам това е причината да си сред любимците на скрутатора.

— Не съм… Наистина ли?

— Така чувам.

— След провала на тази мисия няма да е така.

— Мисията още не е свършила. Колко ще продължи пътуването?

— С това темпо по обед ще сме близо. Чудесно нещо е балонът! През снега това пътуване би ни отнело месеци.

— Ако вятърът се задържи. И ако ни отнесе там, където искаме, а не където той реши.

— Да. Но и тогава пак ще сме много по-близо.

Издигащото се слънце заля с червеникава светлина източния склон на Тиртракс, издигащ се вляво. Намираха се на не повече от тридесет левги от планините, които от въздуха приличаха на нагънати равнини пред хоризонта.

— Колко е красиво — каза Ниш. — Излез да видиш, Юлия. Надали си съзирала нещо подобно.

Тя надникна от кошницата си, сложила очила и антифони. Гледката действително я удиви.

— Виждаш ли Тиан? Моля те, кажи, че я виждаш.

— Виждам я. Кристалът й изпълва ума ми. — Юлия посочи към Тиртракс, после се шмугна обратно в кошницата си като в заешка дупка.

— Според теб колко ще е възможно да се доближим? — попита Ниш. Преходът сред предпланините щеше да е труден.

— Вятърът обръща на изток — отвърна войникът. — Поне ни отнася в правилната посока.

Това бе първата проява на късмет от началото на пътуването.

— И може би ще обърне посоката си, когато наближи планините.

— А може да продължи да ни носи натам и да ни разбие. Добре ще е да слезем по-раничко.

— Ще летим, докъдето е възможно. Повечето от тези реки ми изглеждат непроходими.

Носиха се към планините около още два часа. Все още се намираха източно от Тиртракс. Върхът се разпознаваше лесно, защото стърчеше далеч над останалите си събратя.

Тук вятърът действително промени посоката си и ги понесе на запад, към целта им. Все по-силна турбулентност започваше да разклаща балона. В един момент започна да им се повдига. Ниш чу как Юлия повръща в кошницата си, но дори и тогава девойката не излезе.

Механикът беше престанал да подхранва огъня. Тиртракс се извисяваше пред бавно спускащия се балон. Разклащането намаля. Мина час. Вече се носеха над самата планина, високо над дърветата.

Ниш извика Юлия, почисти я с влажна кърпа, почисти кошницата й и я попита за Тиан. Юлия посочи право към планината, но след малко ръката й се измести.

— По-добре да се спускаме — развълнувано каза Ниш. — Иначе ще започнем да се отдалечаваме.

— Ето там е добре!

Войникът сочеше дълъг склон, който падалите късове от намиращия се над него ледник бе загладил. Отвъд се издигаха канари, а още по-натам се виждаше подходящо за приземяване място, макар и дребно. Отвъд него неравният терен продължаваше. Ниш мигновено взе решение и отвори вентила.

Балонът се понесе към канарите.

— Не се ли спускаме прекалено бързо? — провикна се С’лоунд, покатерил се при мангала.

Ниш дръпна другото въже. Нищо не се случи.

— Вентилът е замръзнал! Слизай!

Войникът продължи да се суети около мангала.

— Остави! — кресна механикът. — Нищо няма да направиш.

Крил-Ниш продължаваше да дърпа въжето за затваряне. Снижаваха се прекалено бързо и щяха да се разбият върху скалите. Земята се приближаваше с опасна скорост, но в последния момент бяха повдигнати от повей. Само че вятърът ги отнесе и отвъд мястото за кацане, към други огромни камъни. Ниш се хвърли встрани, за да уравновеси кошницата, блъснала се в ръба на една скала, после в друга, за да падне между тях и да се удари в земята. С’лоунд нададе вик.

Ниш отхвърча и си удари главата в ъгъла на кошницата на Юлия. От сблъсъка мангалът и торбата полетяха надолу. Механикът вече си представяше как пламва, само че нагревателният апарат спря до ръба на кошницата. Някъде високо над главата си Ниш чу изщракване — явно вентилът се беше затворил, защото торбата от плат бавно се издигна нагоре, опъвайки въжетата.

Скитът ядосано пищеше. Ниш се изправи на крака, ожулен, но иначе невредим. Кошницата беше заседнала между два камъка, но за всеки случай механикът привърза балона за една скала.