— Ако си сваля ризата — пробно рече той, — ще видиш, че и моята кожа е мека като твоята.
Юлия не отговори, затова Крил-Ниш свали ризата си и едва доловимо приближи гърдите си до гърба й. Пръстите му се плъзнаха към ушите й.
Тя рязко се отдръпна.
— Не ме докосвай по ушите — остро каза Юлия.
Ниш огорчено се отдръпна.
Девойката се обърна, за да го погледне:
— Така в главата ми прогърмява гръм, Ниш. — Тя хвана ръцете му и отново ги постави на раменете си.
Механикът продължи да я разтрива. Скоро се почувства достатъчно дързък да плъзне пръсти по врата й и по-надолу. Когато Юлия не реагира, механикът увеличи радиуса на движенията си, включвайки в тях и гърдите й. Девойката недоловимо въздъхна и притисна буза към ръката му.
Ниш леко докосваше гърдата й с кръгообразни движения, при което отново долови въздишка. Той продължи, преместил пръст върху и около зърното й. Юлия рязко пое дъх. Дишането й се учести. Главата й се отпусна.
— Това е… много приятно — промълви тя.
Поне това бе известен напредък. Ниш отдръпна пръста си. Ръката на Юлия отново го улови и силно го дръпна обратно. Сега механикът бе притиснал зърното между палец и показалец и с много леки движения го разтриваше.
В следващия миг Юлия го блъсна назад и скочи на крака.
— Аз ли направих нещо? — простена Ниш.
Тя бе застанала на пръсти, издала глава напред, обърнала огромни очи към мрака:
— Започва.
— Какво започва? — Крил-Ниш потриваше тила си, болезнено срещнал остър скален ръб.
— Не зная. Сякаш всевъзможни светлини светят право в очите ми. — Тя започна да се извръща, докато ликът й не застана успоредно с извисяващия се връх Тиртракс. — Идва от това място. От планината!
Тридесет и седем
Тиан се събуди през нощта, измъчвана от мисли за своя любим. Беше опитала да се свърже с него преди лягане, ала опитът се бе оказал неуспешен. И този път го беше съпроводило плашещо усещане — сякаш Минис изобщо не съществуваше, за да отговори.
Започваш да изглупяваш, постара се да се укори тя. Той е прекалено зает. Или е отишъл някъде, където не е достъпен — както амплиметът работи само в близост до силови излъчвания. Но пък нали Минис й бе казал да се обади, когато устройството е приключено. Надали би се запилял някъде в такъв критичен момент. Това значеше…
За повторно заспиване не можеше да става и дума, затова тя тихо стана и отиде в помещението, където беше сглобила уреда. Струваше й се, че стаята изглежда различно, макар в първия момент да не разбра защо. Едва когато умишлено излезе, за да угаснат светещите глобуси, тя установи какво е: стъклените тороиди светеха — слабо, неземно сияние.
Тиан затвори вратата, докосна глобусите, за да попречи на запалването им, и се загледа в устройството, което бе сглобила. То изглеждаше живо, готово да бъде използвано. Оставаше само да постави амплимета и да отправи повик към аахимите. Бремето беше от значение — Минис бе изтъкнал това.
Тя извади амплимета, сияещ ослепително, и го понесе към зиксибюла. Можеше да усети енергията, пронизваща измеренията на това помещение. Косата й се беше изправила, дрехите й пропукваха и блясваха.
Все още се намираше на няколко крачки от машината, когато нещо в нея прищрака, а светлината от бипирамидата се пренесе в тороидите. Зароди се жужене. Някаква вълна прониза тялото на Тиан. За фракция от мига стените и таванът се огънаха навътре. Или пък това бе илюзия? При следващото й поглеждане всичко си беше нормално. Но жуженето оставаше. Зиксибюлът сам се беше задействал. Какво ли щеше да се случи, когато Тиан вложеше и амплимета?
Тя спря. Имаше усещането, че нещо не е съвсем наред. Сравни машината с модела, който Минис бе вложил в ума й. Доколкото можеше да определи, сходството между идея и изпълнение бе пълно. Но тогава на какво се дължеше това чувство? Може би на названието? „Зиксибюл“ — неблагозвучно, иноземно. Защо не просто портал? Глождещото усещане изчезна.
През остатъка от нощта Тиан неуморимо проверяваше елементите на машината. Не откри никакви неизправности, но за всеки случай проведе тестовете отново. Всичко работеше в съответствие с това, което й бяха казали да очаква. Изморена, тя се отпусна на пода и можа да дремне за около час.
Събудила се едновременно със зората, тя отправи позив към Минис. Искаше да се убеди, че машината е сглобена правилно, преди да постави амплимета. Но любимият й не отговори. Поне това й предоставяше време да се подготви. Тя се отби в банята, взе си горещ душ, последван от студен. Не спря да се търка, докато тялото й не придоби бебешка чистота. Днес, ако всичко минеше добре, щеше да срещне Минис. И Тиан възнамеряваше да изглежда колкото се може по-идеално.