— Какво е кланкер?
Естествено, че детето нямаше откъде да знае. В тази земя не се срещаха бойни машини.
— Превозно средство, което се движи само, без да са му нужни коне, биволи или елени.
Сега изникващите очертания съдържаха повече елементи. Появи се дълга, пресечена муцуна от синьо-чер метал, отвъд която имаше кръгла кабина, покрита с метален корпус. Обгръщаше го жълтеникав дим, който машината бе донесла с преминаването си. Тялото беше дълго и широко, с жлебове, издатини и изпъкнали фарове. Горната му част се скосяваше назад. Приличаше на нещо, сътворено от скулптор, гениален скулптор. Смъртоносно произведение на изкуството.
— Наистина прилича на кланкер — промърмори Тиан, — само че е по-голямо. Поне десетина екипирани биха могли да се поберат вътре. Как ли успяват да обработват метала така добре?
Редом с тази машина кланкерите от завода й биха изглеждали като дело на селски ковач. Тиан изгаряше от желание да зърне кабината и механизма.
— Но то няма колела — каза Хани.
Под машината се носеше жълтеникаво сияние, което леко замъгляваше гледаните през него контури. Освен това липсваше обичайното стържещо дрънчене, оповестяващо надлъж и нашир приближаването на кланкер. Тази машина се придвижваше с почти безшумно жужене и моментно просъскване.
— Това е конструкт — сети се Тиан. — Няма какво друго да е.
Конструктът изцяло излезе от портала, обърна се в другата посока, после отново се завъртя към тях, спря. Втори конструкт изникна зад него, последван от трети. Младата жена изпита някакво неясно лошо предчувствие. Тези машини излъчваха заплаха.
— Хани — тихо промълви тя. — Върви да се скриеш. Не излизай, докато не те повикам.
— Защо, Тиан, какво има?
— Послушай ме! По-бързо!
Хани изхлипа объркано и започна да се прокрадва назад. С крайчеца на окото си Тиан я видя да се стрелва наляво сред отломките. Самата тя приклекна зад една рухнала колона.
И на нея й идеше да заплаче. Какво ли си мислеше момиченцето? Че отново щеше да се случи някакво нещастие? Не, не биваше да го допуска. Приливът на решителност накара Тиан да се изправи и да се покатери върху колоната.
Трите конструкта се носеха из залата. През портала изникваха още, един след друг. Движеха се тъй близо, че буквално се докосваха. Само след минути бяха дошли стотици конструкти. Всички имаха сходна форма, но се различаваха откъм детайли и големина. Виждаха се машини, достатъчно едри да пренасят петдесетина души, и такива, в които едва би могло да се побере малочислено семейство. Край някои конструкти тичаха хора, други се бяха хванали от външната страна и се возеха там.
Машините се подредиха зад трите челни конструкта: оформиха двадесет колони, съдържащи сто редици. А през портала продължаваха да изникват още. Две хиляди конструкта. Ако всеки побираше дузина, това правеше двадесет и четири хиляди души. Малко повече от няколкото хиляди, които беше казал Минис. Но все пак това беше капка в морето в сравнение с милионите човеци. Освен това аахимите идваха като съюзници.
Тиан стоеше в средата на залата, съвсем сама. Машините се приближиха на петдесет крачки от нея, сетне спряха — всички, едновременно. Забележително. Плашещо!
Куполът на най-предния среден конструкт се разцепи и се отмести назад, за да разкрие платформа, на която стояха седмина. Повечето бяха със смугла кожа и почти глава по-високи от обитателите на Сантенар. Но имаше и една жена, с бледа кожа и червена коса, която не беше по-висока от Тиан. Всички те носеха лъкове, мечове или други познати оръжия. В задната част на машината имаше бойна кула. Към нея бе прикрепен механизъм, подобен на копиехвъргачка.
Левият от челните конструкти също се разтвори. Това стори и десният. Шестима аахими стояха на всяка платформа. Тиан диреше с поглед Минис, но не го откриваше. Всички те изглеждаха изтощени — покрити с белези и сажди — и въпреки това съумяваха да излъчват осъзнато достойнство. Въпреки проблемите си, те бяха облечени пищно. Тиан неволно се погледна и потръпна. Цялата беше покрита в прах, коляното й надничаше през скъсания крачол. Освен това и без да поглежда знаеше, че косата й е същинска отврат.
Висок мъж пристъпи напред върху платформата на средния кланкер. Тиан разпозна Витис, макар и изглеждащ още по-измъчен. Беше се вторачил. Изглежда изпитваше затруднения да се владее.
— Коя си ти — загърмя гласът му на общия език, — застанала пред могъществото на аахимите?