Отличаваше се с богато и плътно звучене — глас, свикнал да командва. Акцентът беше странен, говореше за изучаван в изолация език. И той, подобно на Минис, произнасяше всеки звук отделно. Това придаваше решителност на звученето му.
— Тиан — извика тя в отговор. Собственият й глас прозвуча слабоват и писклив. — Аз изработих устройството, довело ви тук.
— Погрешно! — ревна той.
Занаятчията неволно отстъпи назад.
— Сглобила си зиксибюла погрешно! Разменила си ляво и дясно. Всичко е огледално на правилното. Твоята глупост причини загубата на мнозина сред нас, изчезнали в празнотата. — Той потисна ридание. — Глупачка. Кланът ми бе унищожен.
Вцепени я ужас.
— Съжалявам — прошепна тя, припомнила си виковете, писъците, хилядократната агония. — Ужасно съжалявам. Сглобих го точно както ми бе показано.
— Скверниш паметта на мъртвите ни! Не смей да оправдаваш некадърността си.
Тиан си пое дъх.
— Следвах дадените ми инструкции. Ако световете ни са огледални, защо не ми казахте?
— Трябваше сама да провериш! — отровно изсъска той.
Девойката се чувстваше като чираче, изправено пред разгневен учител. Само че сега стоеше пред двадесет и четири хиляди гневящи се.
— Опитах да се свържа с вас, както ми казахте. А вие не отговаряхте. Освен това ти знаеше за състоянието на вратата, преди да напуснете Аахан. Чух те да го казваш. Ти заграби контрола върху портала. Грешката се дължи на теб.
— И смееш да ме обвиняваш? Аз съм Витис от клана Интис, Първи аахански клан! Поклони се и сведи глава, когато разговаряш с мен! Нима на човеците не е позната страхопочитта?
Тиан премълча гневните си думи. Този мъж си беше изгубил ума от мъка. Поне се надяваше останалите аахими да не приличат на него. Във всеки случай нямаше намерение да демонстрира подобна почит.
— Къде е Минис, любимият ми?
— Любим? — невярващо повтори той. — Отдръпни се от пътя ни.
— Аз спасих народа ви, което коства немалко на мен и на сънародниците ми. Мнозина умряха заради вашето спасение. Така ли изразявате благодарност? Искам да говоря с Минис.
Друг мъж, по-нисък и по-възрастен, си проправи път пред Витис.
— Наистина сме ти благодарни, Тиан — каза Луксор.
Триор застана до него. Косата на Луксор бе сивкава. Нейната беше черна, също като тази на Тиан, само че къдрава. И кожата й бе по-смугла.
— Аз съм Луксор от клана Измак.
— А аз съм Триор от клана Натаз — представи се жената. — Ние сме предводителите на аахимите. Витис пожела да поеме водачеството на тази експедиция. Не приемай присърце горчивите му думи, Тиан. Току-що пред очите му погина целият му клан — до последното дете, до последния мъж, до последната жена. Прости гнева му.
Тиан сведе глава.
— Назови наградата си — каза Луксор — и ще я получиш.
— Не искам награда. Не ви помогнах, надявайки се на отплата.
Освен Минис.
— Благородни думи — каза Триор. — Ти направи на аахимите услуга, която никога няма да забравим. Ще ни покажеш ли амплимета, Тиан? Никой сред нас не е съзирал подобно нещо.
Може би искаха да й го откраднат? Но какво им пречеше просто да си го вземат със сила? Тя нямаше с какво да ги спре. Само че Тиан желаеше да намери нови съюзници, не нови врагове.
— Той е там, в онази стая отвъд дупката — посочи тя.
— Оставете го! — изръмжа Витис. — Вече е омърсен и е безполезен.
— Но… — поде Триор.
— Спомнете си проклетото Огледало! — беснееше Витис. — Този кристал ще се окаже също тъй коварен, ако го докоснем.
— И все пак бих искала да го видя — отвърна Триор. — Подобни проявления попадат в спектъра на изследванията ми.
— Не бива да губим време! — отсече Витис. — Не бива да губим предимството си.
— Но ние се намираме в Тиртракс! — възкликна Триор. — Това е най-величественият град, който някога сме построявали. Предците на моя клан са създали това място.
— Те са били врагове на Първия клан! — тросна се Витис.
— Това е било отдавна — отвърна Триор. — Повечето аахими в момента умират на Аахан. Останалите изчезнаха в празнотата. Ние сме всичко, което е останало от вида ни, и не можем да си позволим вражди. Трябва да огледам града и да открия причината за изоставянето му.
— Няма време! Мистиците на този свят трябва да са потръпнали от количеството освободена тук енергия. Сигурно вече мобилизират силите си и ни търсят. Като предводител на Единадесетте клана — гласът му леко потрепера — нареждам да тръгнем веднага.