— Какво реши, момче? Мърлата ли ще избереш, изоставяйки собствената си плът и кръв, възлагала ти такива надежди? Вечна прокуда? След двадесет или тридесет години тя ще умре. А изоставил ли си ни веднъж, никога не ще те приемем отново.
Минис обърна глава към платформата:
— Ами ако я вземем със себе си?
Витис изглеждаше втрещен от това предложение, ала Луксор и Триор настойчиво му зашепнаха нещо. Очевидно те подкрепяха подобен компромис.
— Не и като твоя партньорка, Минис! Тя не е аахим. И сам знаеш каква е ориста на смесените деца. — Другите двама отново се обърнаха към него. — Ето какво. Макар тя да допусна грешка при изработването, постъпката й съдържа чест. Можеш да я вземеш като своя наложница. Но трябва да бъдеш много предпазлив.
— Искаш ли да дойдеш с нас, Тиан? — с умоляващи очи се обърна Минис към нея. — Да бъдеш моя любима?
Тя бе покъртена от обидата. Далеч не бе имала предвид нещо подобно. Да бъде наложница — това звучеше прекалено сходно с размножителната палата. Но… щеше ли да е по-добре да изгуби Минис?
Минис повдигна ръка, отпусна я, сетне отново я повдигна.
— Тиан…
Някакво движение откъм сенките от лявата страна на занаятчията го накара да замлъкне. Нещо изскочи от скривалището си. Тиан съвсем беше забравила Хани. Какво ли бе започнало да си мисли момиченцето, чувайки всичко това?
— Не ме оставяй, Тиан! — писна детето. — Моля те, не отивай с него!
Младата жена осъзна опасността със закъснение:
— Хани, не! Не се приближавай!
Мъжът в бойната кула на средния конструкт се прицели и стреля. Оръжието изстреля копие със заоблен връх, предназначено да зашеметява. Копието полетя към тичащата Хани и с отвратителна точност я удари право в гърдите. Момиченцето отхвърча назад и рухна.
Тиан захвърли пръстена и се затича към нея.
— Хани!
Тя коленичи край малката, рухнала по гръб като изпусната кукла. Хани се опитваше да диша, но гърдите й бяха премазани. Откъм гърлото й долиташе хриптене.
Хани извърна очи към нея.
— Боли — промълви тя. — Тиан, помогни ми, сестро.
— Разбира се, че ще ти помогна. — Сълзите не й позволяваха да види почти нищо.
— Няма да ме оставиш, нали? — задавено попита Хани. — Както баща ми, майка ми и лелите? — Детето успя да си поеме дъх, при което тялото му се разтърси от спазъм.
— Никога няма да те оставя, Хани. Ще бъда с теб до деня на смъртта си.
— Извинявай! — изхлипа момиченцето и напразно понечи да бръкне в джоба си. — Забравих…
— Какво си забравила, сестричке?
— Да ти дам подаръка. — Сълзите се стичаха по бузите й.
Тиан също не можеше да поеме дъх.
— Няма значение, Хани.
— Той е днес, а аз забравим! — с мъка промълви детето. — Прости ми, Тиан.
Хани измъкна нещо, увито в парче кожа от лодката на Тиан. Вътре имаше плетена кожена гривна, украсена с тромаво очертани цветчета.
— Обичам те, Тиан.
Все така насълзена, девойката взе гривната и си я сложи на лявата ръка.
— Благодаря ти, сестричке. Не си забравила. Денят все още не е свършил.
— Обичам те, Тиан. Ти ще ме излекуваш, нали?
— И аз те обичам, повече от всичко на света.
Тя започна да целува личицето й. Спря едва когато детето издъхна. Строшените от копието ребра бяха разкъсали дробовете.
Тиан взе Хани на ръце. Детето се оказа изненадващо леко. Тя се обърна и се приближи към конструкта. Крайниците на момиченцето висяха безжизнено във въздуха.
— Тя е мъртва!
— Поднасям съболезнования — каза Витис. — Злощастен инцидент.
— Тя е мъртва! — изпищя Тиан. — Осемгодишно момиченце! Вие сте хиляди, с най-могъщите бойни машини на Сантенар, а сте толкова изплашени, че се чувствате застрашени от едно дете? Бъди проклет, Витис. Никакво благородство няма у аахимите. Вие сте най-страхливите от всички обитатели на Трите свята!
Витис пламтеше от гняв.
— Никой не може да говори така за аахимите, без значение на сан или заслуги. Ти не си достойна да бъдеш наложница. Предложението вече не важи.
— Страхливци! — изсъска Тиан. — Клетвопрестъпници! За вас думата не означава нищо.
Витис й подхвърли друга торба.
— Репарации за детето. Сега се отдръпни.
— Не можеш да купиш живота на едно дете. Както не можеш да купиш мен!