Тиан погледна към Минис. Той се взираше в нея. Може би все още имаше надежда.
Минис отпусна единия си крак върху пода.
— Стореното не може да бъде отменено — изръмжа Витис, — без значение колко съжаляваме. Не можеш да направиш нищо, приемни сине. Всичко е свършено. Ела и заеми полагащото ти се място.
Всичко щеше да е съвсем различно, ако поне един от вас покажеше истинско съжаление. Поне ти, Минис. Моля те.
Минис се беше загледал в детето. Сълза блестеше в едно от очите му. В следващия миг той взе решение. Младежът сведе очи, а Тиан разбра, че е изгубила всичко.
— Наистина съжалявам, Тиан. — Той се изкачи обратно на платформата и застана до Витис.
Конструктите отново се раздвижиха — и отново в пълен синхрон. Тиан не помръдна от мястото си. Предизвикваше ги да я прегазят. Беше вперила поглед в лицето на Минис, ала той гледаше право напред.
Предната редица я заобиколи. Останалите редици сториха същото, отправили се към пропуканата стена. Отвъд нея поемаха над струпаните ледени и скални отломки, за да се отправят към долината.
— Проклети да сте! — изпищя Тиан. Внимателно остави тялото на Хани, грабна торбите с платина и ги захвърли след конструкта на Минис. Но и това не я накара да се почувства по-добре. Тя приседна на пода и взе бледата ръчица на детето в скута си. Всичко бе напразно. Бе заплатила с живота на Хани за спасението на тези неблагодарници. Толкова много смърт я беше съпровождала, докато отнесе амплимета тук. Флууни, Джини, Лиса, Джоейн, цели взводове войници, лиринкси. Труповете отново изникваха пред очите й. Не, цената бе прекалено висока.
Конструктите продължаваха да се точат около нея — това продължи около час и половина. През цялото това време Тиан държеше мъртвото тяло на Хани.
— Кълна се в това убито дете — прошепна тя, — че никога вече няма да обикна! Проклинам те, Минис, и целия ти род, за вечни времена. Предателството ти ще бъде отмъстено. Ще съжаляваш, че си ме оставил жива, благородни аахиме!
И това не я накара да се почувства по-добре. Загледана невиждащо след тях, Тиан бе сепната от трясъка на метално стържене. Три конструкта, притиснати един към друг, се олюляваха на границата на портала. Друга машина ги бутна. Те полетяха към пода и се разбиха. От разрушените конструкти изпълзяха аахими, които се затичаха да се хванат за останалите машини. След още двадесет и два конструкта притокът секна.
Тиан се приближи до портала, с Хани на ръце. В него видя дълъг тунел. Червейна дупка, виеща се в безкрайността. Виждаха се още стотици конструкти, но те не можеха да излязат.
По повърхността на дверта се разляха цветове. Тя започна да се разрушава, за да изчезне внезапно. Отново се чу онзи покъртителен вой — празнотата беше погълнала още аахими.
Последните двадесет и два конструкта се подредиха в редица. От тях блеснаха лъчи, насочени право към тавана: сигнал, може би реквием. После те се обърнаха и поеха след останалите машини.
Загледаната след тях Тиан бе споходена от нов ужас. Витис бе казал, че им предстои да завладяват свят. Сформирането на подобна войска би отнело години. Значи всичко това е било планирано отдавна. Аахимите я бяха използвали от самото начало. Минис въобще не я беше обичал — всички негови дела и думи са били театър.
Тиан бе предала света си. Бе дала, а в замяна й беше отнето.
Ниш, скрит в сенките, се взираше в редиците черни машини, увиснали високо над пода. Донякъде те приличаха на кланкери, само че превъзходството им над тукашните механизми бе видимо дори и от това разстояние. Любознателен познавач на Историите, Ниш отлично знаеше какво са.
Конструкти, изработени по подобие на машината, която харонът Рулке бе построил преди двеста години. Ниш не можеше да види екипажите — беше прекалено далече. Прие, че са лиринкси или техни съюзници. Във всеки случай беше ясно едно: те представляваха най-голямата заплаха, пред която Сантенар до този момент се беше изправял. А Тиан беше помогнала за идването им. Предателска кучка! Дългът му ставаше очевиден. Той трябваше да я залови и да я отведе да бъде съдена.
Сега конструктите се движеха отново, заобикаляха Тиан и се отправяха към пропуканата стена. Механикът се притисна надолу и придърпа Юлия. Само очите им надничаха над площадката.
Крил-Ниш броеше машините, отбелязваше си големината и въоръжението им, преценяваше числеността на пренасяните войници. Конструктите наброяваха повече от единадесет хиляди — значи най-малко сто и петдесет хиляди вражески войници. Тази стратегическа информация беше безценна, може би дори по-важна от залавянето на Тиан. Ниш трябваше да оцелее, за да отнесе информацията. Откъде се бяха появили? Тази армада бе достатъчно могъща, за да нанесе съкрушителен удар на Сантенар.