Най-обичайно притворство на жените от Ремсен Парк, където те живееха. Веднъж или два пъти седмично Матилда обличаше новите си дрехи, слагаше малко френски парфюм и с коженото палто потегляше с късния сутрешен влак за града. Понякога обядваше с приятелка, но по-често сама в един от ония френски ресторанти на Шейсета улица, които обслужваха самотни жени. Обикновено си поръчваше коктейл или половин бутилка вино. Искаше й се да изглежда разпусната, тайнствена, жертва на някаква горчива любовна загадка, но, не дай боже, някой непознат да й хвърлеше око, тя изпадаше в пристъп на стеснителност, спомняше си почти с паника за любимия си дом, за свежите лица на децата и цветната леха с бегониите. Следобед отиваше на дневно представление или на чуждестранен филм. Предпочиташе острите сюжети, които я изтощаваха емоционално, или както сама се изразяваше, я „изцеждаха“. Връщаше се вкъщи с късен влак и изглеждаше успокоена и тъжна. Когато приготвяше вечерята, тя често плачеше и ако Малори я запиташе какво я безпокои, Матилда само въздишаше. За кратко време той прояви подозрителност, но щом веднъж, минавайки по Медисън Авеню, я видя да яде сандвич на една лавка, облечена в кожите си, реши, че зениците на очите й са разширени не от любов, а от тъмнината на киносалона. Това беше безобидна, обикновена измама, която при по-голяма снизходителност можеше да се приеме дори за полезна.
Така че линията, изградена от тези елементи, образуваше ъгъл с линията на децата и тук единственият факт се състоеше в това, че той ги обичаше. Обичаше ги! Никакво унижение или злоба не биха го накарали да помисли дори във въображението си, че може да се раздели с тях. Спомнеше ли си за тях, той винаги си представяше, че те са мебелировката на душата му, нейна основа и покрив.
Малори знаеше, че неговата линия е най-податлива на погрешни изчисления. Той се смяташе за човек прям, здрав и знаещ (кой друг би си спомнил толкова много за Евклид), но щом се събудеше сутрин с чувството, че е полезен и чист, достатъчно беше само да заговори с Матилда — и цялата му полезност и чистота се разпиляваха. Защо заради интересните му цели в живота трябва да се оскърбява най-доброто в него? Защо затова, че се е оказал в отдела за играчки, трябва да го клеветят и наричат шпионин? Малори вярваше, че отговора може да му даде триъгълникът. В известен смисъл така и стана. Страните на триъгълника, натоварени с необходимата информация, бяха равни, както и ъглите срещу страните. Изведнъж той се почувства по-малко смутен, по-щастлив, великодушен и изпълнен с надежда. Помисли си, както човек прави два или три пъти в годината, че започва нов живот.
На път за в къщи той се чудеше дали би могъл да направи геометрична аналогия на скуката в периферния влак, глупостите във вечерния вестник и щурмуването на паркинга. Когато се върна, Матилда беше в малката всекидневна и слагаше масата. Тя се надяваше да го обезвреди още с първия си залп.
— Пинкертон шпионинът — каза тя. — Детектив!
Малори чу думите, но ги чу без гняв, тревога или безсилие. Те сякаш не достигнаха до него. Дори заядливостта на Матилда му се стори трогателна и симпатична. Едно капризно дете в света на мъжа.
— Защо си толкова весел? — питаха децата. — Защо си толкова весел, татко?
Скоро почти всички започнаха да казват същото.
— Колко се е променил Малори. Колко добре изглежда Малори. Щастливецът Малори!
Следващата вечер Малори намери в килера един учебник по геометрия и опресни знанията си. Изучаването на Евклид внесе състрадание и успокоение в съзнанието му, хвърли светлина между другото върху това, че напоследък мислите и чувствата му са били осакатени от объркване и отчаяние. Той знаеше, че онова, което смята за свое откритие, е може би илюзия, но практическите му преимущества си остават негови. Чувстваше се много по-добре. Усещаше, че е коригирал дистанцията между своята реалност и реалностите, които смущаваха духа му. Ако притежаваше своя философия или религия, сигурно нямаше да се нуждае от геометрията, но религиозните обреди в квартала му се струваха скучни и овехтели. Геометрията му помагаше чудесно да разбере метафизиката на осъзнатата болка. Принципното предимство се състоеше в това, че веднъж разположени линейно, той можеше да приеме настроенията и несъгласията на Матилда с жар и състрадание. Не беше победител, но и прекрасно се избави от положението си на жертва. С напредването в теорията и практиката той установи, че грубостта на оберкелнерите, плахите души на чиновниците и цинизмът на полицаите не могат да накърнят спокойствието му, но щом тия мъчители усетеха силата му, те на свой ред ставаха по-малко груби, плахи и цинични. А чистотата, с която сутрин се събуждаше, не го напускаше през целия ден. Канеше се да напише книга за своето откритие: „Евклидовата емоция — геометрия на чувствата“.