Така виждаше и преценяваше момъкът себе си — самокритично, с мисъл да отстрани дефектите и да достигне възможно най-близко до съвършенството. А имаше основание да бъде доволен и от предшествуващия сезон, когато вече записваше името си като голмайстор почти във всеки мач и караше всяка защита най-напред да мисли за него. Ала като човек с изключителна скромност той нито за миг не би си позволил самодоволство, възгордяване или пренебрежение към другите. Напротив …
Припомняме си сега оня случай по време на турнето на „Левски“ в Израел, за който ни разказа треньорът Кръстьо Чакъров Срещу „А“ отбора на Израел в Тел Авив сините вече водят с четири гола. И два от тях са от попадения на Гунди. В края на срещата Чакъров решава да направи смяна и изпраща на пистата за загряване Сашо Борисов. В един момент Сашо Костов се приближава към Аспарухов и му казва:
— Трябва да излизаш! Така нареди треньорът — Гунди да сеприбира!…
Аспарухов веднага тръгва към страничната линия и се отправя за съблекалните.
— Виждам аз — разказва Чакъров, — че Аспарухов напуска терена и кипвам за това своеволие. „Кой ти разреши? Къде“ — викам му аз и изтичвам към него. Той гледа изумен: „Нали сте наредили аз да бъда сменен. Сашо Костов ми каза …“ Веднага разбрах, че е станал наивна жертва на още един „номер“ на тоя непоправим зевзек Сашо Костов, който в това време се хилеше някъде до тъча близо до нас … „Веднага се връщай обратно! — заповядах му строго. — Как пък тебе точно ще сменя!“ … И наистина как ще си позволя такова нещо, след като той до тоя момент беше хала на терена, преминаваше през израелските защитници, както експресен влак подминава малките гари.
През пролетния дял на шампионата в тая високосна за българския футбол година Аспарухов стартира изключително добре. Още в първите кръгове „Левски“ набра инерция, в пет последователни срещи спечели четири победи и само веднъж завърши наравно. Отбеляза 13 гола и 9 от тях бяха дело на неговия централен нападател. Най-важният дуел бе с „Локомотив“ (София), в който тогава бяха Котков, Сп. Дебърски, Пенев, В. Методиев, Ив. Деянов, Иван Димитров. Стадионът се пукаше от тежестта на претъпканите трибуни, откъдето развълнуваните зрители следяха с особено внимание яростната схватка между двама истински колоса на терена — централния нападател Аспарухов и централния защитник Иван Димитров. И двамата кръстосваха шпагите в най-сложни ситуации, срещаха се по високите етажи в наказателното поле, противопоставяха си воля на воля, умение на умение, фантазия на фантазия. Само два пъти майсторът на авангарда надделя майстора от тила и… 2:0.
Но това реши всичко — реши победата, реши, както се оказа впоследствие и шампионската титла. Вестниците тогава писаха: „Нападенията на «Левски» не бяха достатъчно ефикасни, но затова пък превъзходният Аспарухов отново изяви голямата си класа и като вкара още в първите 20 минути своите два гола, фактически реши мача…“
По-късно започна онази знаменита серия, с която никой дотогава, никой и досега не е ознаменувал своя възход и своето присъствие на голямата зелена сцена! „Левски“ прескачаше преградите уверено и никому не се удаваше да блокира неговата деветка, която бележеше гол след гол и сигурно се приближаваше до новия стрелкови рекорд в шампионата. С ЦСКА — 3:0, два от головете вкара Гунди (в пресата: „Над всички се открои Аспарухов — един играч, покоряващ със своята скромност и финес и поразяващ с реализаторските си качества“). За кой ли път той реши изхода на мача и победата на своя отбор, с „Академик“ (Сф) — 4:0 (четири гола на Аспарухов), със Славия — 2:2, след като белите водеха почти до края с 2:0… (в пресата: „Славия“ беше вече победител, но веднъж Давидов изпусна от поглед Аспарухов и … 2:1, а двадесет секунди преди последния съдийски сигнал Г. Стоянов вдигна топката пред вратата на Симеонов, над всички се извиси пак Аспарухов и я заби в мрежата — 2:2).