В Пловдив срещу „Локомотив“, когато „Левски“ се чувствуваше вече шампион, беше останала само една грижа — Аспарухов да прескочи бариерата на стария рекорд от 26 гола на Диев, до която той беше стигнал преди този последен мач на тракийската столица. Сините не бяха особено затруднени, победата им беше неоспорима, водеха с 2:0. Но радостта не бе пълна — трябваше Гунди да вкара гол. А нищо не излизаше, въпреки че всички топки биваха отправяни към него, че му се създаваха най-благоприятни възможности. Може би прекаленото напрежение пречеше на мерника… И все пак в 85-ата минута Г. Соколов плъзна една топка в коридор, деветката се провря в него и нанесе удар — този път точен! Това бе неговия 27-и рекорден гол. Целият отбор на „Левски“ го захлупи върху тревата. Радостта на всички бе искрена и неизмерима. Поздравления поднасяха и съперниците, овации имаше и откъм трибуните в Пловдив…
Така Георги Аспарухов стана за пръв път шампион, стана и голмайстор, обявен бе и за спортсмен №1 на страната.
След завършването на първенството в. „Футбол“ писа:
„Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет не само в «Левски», но и в нашия футбол. Природата щедро го е надарила с прекрасна физика (висок 186 см, тежък 79 кг) . Природата обаче не дарява майсторство и възпитание. Аспарухов наистина ги притежаваше в пълна мяра, но те бяха култивирани у него чрез пословично трудолюбие и спартански спортен режим. Аспарухов е много нещо за «Левски», но той не принадлежи само на «Левски». Обичат го и го уважават всички. Защото е образец на истински спортист.“
И само на домашна сцена ли той разкри чародейното си футболно майсторство. В турнира на шампионите жребието определи за съперник на сините „Бенфика“ — португалския първенец, който бе вече стъпвал два пъти на европейския връх. „Бенфика“ с Еузебио, със Симоес, с Торес, с Колуна, Жермано, Коста Перейра, Аугусто… Какъв малшанс за един дебютант на голямата арена, какъвто бе в този момент „Левски“.
Спомняте ли си първия дуел на „Терена“? Как ще се забрави оня изключително мощен рейд на синята деветка, която разпиля по пътя си бранителите, остави ги зад себе си и без да се суети, от около 30 м изстреля топката и тя като мълния се вряза в мрежата под напречната греда на португалската врата! … „Левски“ не успя да победи, завърши наравно 2:2, но Аспарухов отново даде повод да се изпишат много редове за него.
Онова, с което нашите бяха силни и побеждаваха, остана да бъде поддържано само от Аспарухов. Наистина той беше борбен, волеви, неукротим и направи голям мач! Но можеше ли той да бъде навсякъде и да оправя всичко!
На реванша в Лисабон всеки у нас предвиждаше тежка загуба. Та това е „Бенфика“, той ще бъде сега и домакин! …
Загуба имаше, но не такава, каквато се очакваше. Това 2:3 даде повод на Аспарухов, автор и на двата гола, да възкликне след мача: „Ех, дяволът не е толкова черен!“ В това се криеше съжалението — и неговото, и на всички от отбора, — че наивно са били подведени от респектиращото име на големия съперник.
За този двубой се писа: Аспарухов привличаше с майсторските си ходове като хипнотизирани защитниците на „Бенфика“. В 75-ата минута той отново се понесе в стремителен слалом напред, премина няколко души и с технически удар постави за втори път Мело в матово положение …
В такъв стил действуваше нападателят и с националната фланелка, която той облече през тази година осем пъти — все в тежки и отговорни срещи, пет от които бяха за квалификациите за световно първенство. В тези осем мача България спечели шест, завърши наравно един, загуби само един…
Най-ценни бяха победите срещу съперниците, с които водехме спор за визите за Англия. В София най-напред мина по реда си Израел — 4:0. Едно от попаденията беше на Аспарухов, други две — на Котков, четвъртото на защитника Ст. Китов. Забележителен е кадърът на комбинацията и изпълнението на удара, от който русокосият бомбардир с N 10 на фланелката отбеляза третия гол. Ето как е описано това във в. „Народен спорт“.
„Завързва се жива комбинация, която разхвърля израелските защитници, а краят й бе великолепен: напред се понася вихрено с топката Аспарухов и бранителите вкупом го преследват, за да му попречат да стреля, но деветката неочаквано за всички връща в движение с пета коженото кълбо и тичащия като втора вълна Котков, без да се бави, нанася страхотен удар! Гол!“
На дневен ред е и Белгия — 3:0, с два гола на Котков и един на Аспарухов. Каква паметна битка бе тая между нашия централен нападател и неговия пазач от редиците на „червените дяволи“ — стопера Вербиест! Но идва горчивият хап, който разклаща надеждите, че България ще бъде финалист — тежко поражение в Брюксел: 0:5…