Спомняме си извадки от неговото интервю за впечатленията му от конгреса:
— Какво ви направи най-силно впечатление?
— Големият ентусиазъм и единството в чувствата, мислите и мечтите на делегатите. Казва се, че в тая зала е събран цветът на нашата димитровска младеж. Това не е празна дума. Сред делегатите видях и се запознах с много младежи с висше образование, специалисти, отлични производственици, научни работници. И те са пратеници на хиляди други младежи. Впечатление ми направи и зрелостта в мислите и съжденията на делегатите — нашата младеж е пораснала много, станала и по-умна, високо съзнателна, уверена в себе си, граждански издигната, способна на смели и славни дела.
— Какви чувства ви вълнуваха като делегат на конгреса?
— Преди всичко се вълнувах от голямата чест да бъда избран за делегат на конгреса. Това аз считам като акт на признание не само към мене, а към всички футболисти. Признание за техния също тежък труд и упоритостта им, за силно развитото чувство да дадат своя принос за прослава на скъпата ни родина. С интерес и задоволство слушах онези думи от доклада на ЦК на ДКМС, които отдават признание на физкултурата и спорта като съществен елемент за общогражданското и патриотичното възпитание на младите хора, за всестранното израстване на младежта.
В комсомола Георги Аспарухов съзряваше като активна, политически будна личност, която добре разбираше проблемите на съвремието и дълга на съвременниците. И на спортното поле даваше всичко от себе си, за да крачи в авангарда на тружениците на новото, социалистическото общество.
Добре разбираше още, че на това общество са нужни високообразовани, знаещи и можещи личности. След като завърши средното си образование, записа да следва задочно Висшия институт за физическа култура и спорт „Г. Димитров“. Уважаваше и ценеше науката, беше си поставил задача да върви в крак и с нея. И не е изключено да сме се простили не само с един отличен футболист, но и с един утрешен специалист в областта на физическата култура и спорта. Защото неговата добре мислеща глава на терена сигурно щеше да мисли и твори не по-зле и извън него.
Голям ден за него беше приемането му в родната Българска комунистическа партия. Тогавашният партиен секретар Любомир Алдев си спомня, че това е станало на 25 септември 1969 година. Той е бил сред избраниците на Ленинския комсомолски набор по случай 100-годишнината от рождението на Ленин заедно със своите съекипници Янко Кирилов, Александър Костов, Бисер Михайлов… Аспарухов е бил дълбоко развълнуван. Не е говорил много, но очите му светели особено. Считал приемането му в редовете на партията като чест, но и като по-голяма отговорност. Вечерта споделил пред близки: „Май ще трябва да се отърся от някои детинщини, празни и несериозни работи. Вече съм комунист!“
Последен гол, последен мач
1971… Започна — както и другите преди нея — с лечение, процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година в неговия живот.
Появява се на терена едва на 18 април срещу „Локомотив“ (Пд). „Левски-Спартак“ спечели с 3:2. Но губи за следващите изпитания своя капитан. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И скъсват. Не издържат. Влиза в саморазправа и получава червен картон. За пръв път в цялата си кариера и на спортист, и на спортсмен. Няма да играе и на следващите три мача — такава е последвалата санкция. Затова го виждаме отново в боя чак на 23 май в Ямбол. Играе добре, отбелязва гол. „Левски-Спартак“ побеждава с 2:0. След срещата му връчват възпоменателно флагче за най-коректен състезател. Наред е „Черноморец“ (Бе) — 4:2 в София. И два гола на капитана …
Сетне го виждаме във Велико Търново на 13 юни срещу „Етър“. До 81-та минута — 0:0. Тогава „Левски-Спартак“ получава право на свободен удар. Панов „изсипва“ топката пред вратата на съперника. С мощен отскок над всички там се извисява Аспарухов и с, ефектен удар с глава забива топката в мрежата. После „Етър“ изравнява, но всички след мача коментират чудесния гол с глава. Последен гол …
Следват две поредни срещи с „Марек“ — едната за купата (5:0), другата за шампионата (4:0). Гунди е пак радарът на своя отбор, улучва веднъж гредата с бомбен удар, извежда с прецизни пасове Веселинов и Панов на стрелкови позиции, ловко организира атаките, става съпричастен на почти всички нападения. Като че ли всичко е вече наред — и с играта, и със самочувствието. За да дойде фаталният последен мач, фаталният случай…
… 28 юни. Заключителен шампионатен мач „Левски-Спартак“ — ЦСКА „Септемврийско знаме“. Изходът е вече без значение — на практика и на теория армейският тим си е осигурил титлата. Но в тези двубои и престижът има висока цена. Завързва се динамичен, красив дуел. Аспарухов е отново в стихията си, трудно е да се спрат неговите мощни набези към вратата на съперника. В един момент се освобождава от „пазача“ си Пл. Янков и тръгва напред, но е спънат отзад. Кръвта нахлува в главата на синята деветка, благоразумието е по-слабо от реакцията на нервите. Аспарухов посяга с крак към нарушителя.