Когато прегледахме още веднъж написаното, изведнъж забелязахме колко много имена на футболисти и треньори са вплетени в разказа за Гунди. Иначе и не можеше да бъде. Аспарухов беше рожба на едно поколение, на едно динамично време. Беше свързан с това поколение и с това време. Без тях той не би бил това, което е, не би бил Гунди!
Странно нещо е животът! Сега пишем за него, разговаряме за него. А го няма. Много рано го изтръгна смъртта от нас — толкова рано, че е страшно да си помисли човек. Но пишем и разговаряме за този спортист, сякаш е жив и пред очите ни. Другояче не може да бъде. Как да го забравим! Колко добре и силно го каза писателят Банчо Банов в своя великолепен очерк:
„Присъствието му въпреки всичко винаги ще се чувствува и усеща, когато сме на стадиона и се взираме в младите, за да открием него. Заслужилият майстор на спорта, комунистът Георги Аспарухов, е и в днешния ден големият критерий, по който мерим майсторството, съдим за високите спортни и нравствени добродетели, изграждаме в съзнанието си образа на човека и състезателя, който е синоним на онова победно и голямо дело, към което сме се устремили всички.“
Другите за него
Доцент Венцислав Ангелов: „Атакуването на вратата при скок с глава е сериозно оръжие в нападателната тактика. За това се използуват добре насочени високи топки, където се завързват ожесточени двубои за непосредствен обстрел на вратата. Образци в това отношение в световен мащаб са Зелер, Торес, Алберт, Аспарухов…“
Георги Пачеджиев, заслужил треньор: „Що се отнася до пример на индивидуално майсторство, трябва да посочим Аспарухов, който търси оригиналното, рационалното и полезно за отбора разрешение в най-трудните моменти.“
Пламен Чаров, артист: „Аспарухов е играчът, събрал обичта на много приятели на любимия спорт. Той е забележително явление в българския футбол, истински артист на зелената сцена.“
Симеон Симеонов, заслужил майстор на спорта: „Винаги, когато Гунди е бил в редовете на националния отбор, сме излизали на терена с по-голямо самочувствие.
Георги Найденов, заслужил майстор на спорта, сега покойник: «Той беше душата на колектива в националния отбор. Преди решителни битки се шегуваше, смееше се и това правеше не само, защото такъв бе характерът му, а защото негласно искаше да настрои и останалите към по-добро и оптимистично настроение.»
Димитър Пенев, заслужил майстор на спорта: «За мене двубоите с Аспарухов бяха истински празник — За тях се готвех отдалече. И винаги водехме много оспорвана, но изключително спортсменска борба, в която понякога никой не надделяваше, но се харесваше много на зрителите и получаваше висока оценка в коментарите на спортните журналисти. Да имаш за съперник Аспарухов, беше истинско удоволствие, а и не беше срамно да те надиграе такъв голям майстор. Сам: но името му бе достатъчно, за да вложиш в играта всичко, номер на който си способен.»
Александър Шаламанов, заслужил майстор на спорта: «Неговото майсторство е било винаги пример за мене. А какъв прекрасен приятел и другар беше той!»
Динко Дерменджиев, заслужил майстор на спорта: «Играл съм срещу много от най-добрите футболисти в света и имам основание да твърдя, че Аспарухов не отстъпваше на никой от тях. Дори в някои отношения стоеше и по-високо — такъв централен нападател, който може да бъде и организатор на атаката, и безупречен стрелец, който еднакво действува и с двата крака, който да играе така с глава. Той съчетаваше също рядко явление — куп футболни качества: бързина, удар, остроумие, техника, виждане. Внасяше винаги нещо ново.»“
В. „Юманите“ (Франция): „Този прекрасен атлет и коректен играч е отличен техник и притежава драгоценното чувство за колективизъм.“
Риера, треньор на Чили през 1962 г.: „От българите най-много ми хареса Аспарухов, който е играч с голямо бъдеще.“
В. „Ла национале“ (Италия): „Българите в лицето на Аспарухов разполагат с един играч от голяма международна класа. Англия ще има щастието да го види на финалите на световното първенство.“
Нерео Роко, треньор на „Милан“ (Италия): „Аспарухов е център-нападател на моите мечти. Бих дал много, за да го имам в своя отбор, защото е много голям футболист. Моят Розато не можа да се справи със снажния и изкусен българин.“
Хеленио Херера, треньор на „Интер“ (Италия): „Между българите висока оценка заслужава централният нападател Аспарухов. За него бях чувал хубави неща, но сега можах да се убедя с очите си.“