Той побесня от гняв, особено при мисълта, че може би наистина е извършил нещо нетактично в платоническите си отношения с Анна. А мисис Инглис, която водеше за носа декана, действително можеше да му напакости.
В такова настроение, докато крачеше по главната улица след срещата, той зърна пред витрината на книжарницата „Лики“ една едра фигура в пъстър костюм. Сърцето му трепна, той забрави грижите си и ускори ход. Наведен пред витрината беше старият лекар от Страт Линтън.
— Мърдок! Велико събитие е, че ви виждам.
Мърдок леко се изправи, погледна по-продължително, отколкото бе необходимо, отворената книга, която държеше в ръка, после кратко отговори:
— Добър вечер.
— Надявах се, че ще мога да прескоча до Линтън, за да ви обясня злополучната…
— Не обичам обясненията — каза кратко Мърдок. — А колкото по-малко се говори за злополучните случки — той обърна една страница на книгата, — толкова по-скоро те се поправят.
— Но най-искрено — настоя Дънкан, — вие не ме разбирате. Щях да пиша. Исках да пратя едно писъмце на Джейн…
Мърдок се обърна и за пръв път погледна Дънкан право в лицето. Той изглеждаше остарял, лицето му бе по-набръчкано, очите по-хлътнали, но гласът му бе твърд като стомана.
— Не бих се тревожил да пиша, на ваше място. Трябва да знаете, че аз съм много придирчив що се отнася до това, с кого кореспондира дъщеря ми.
Намекът беше ясен. Дънкан се изчерви от обидата, като че ли старецът го бе плеснал по лицето.
Значи и Мърдок бе узнал! Дънкан се постара да се овладее. Споменът за всичко, което старият лекар бе сторил за него, го накара да избегне една окончателна раздяла.
— Между мене и д-р Гайслер има само най-добро приятелство. Тя прави всичко възможно, за да излекува ръката ми, като залага доброто си име в тази операция.
— Вярно е, че залага доброто си име — изръмжа старецът.
— Вие сте стар глупак! — извика Дънкан, като едва можеше да говори. После преглътна: — Изпълнен с предразсъдъци стар глупак!
— Може би съм — изръмжа Мърдок. — Защото някога ви мислех за човек. Мислех, че сте смел, честен и съобразителен шотландец. А сега виждам, че сте само пале на някаква превзета кокотка-чужденка.
Като обърна гръб, старецът несръчно взе друга книга и остро я загледа.
Дънкан не виждаше в сгъстяващия се мрак, че пръстите на Мърдок трепереха така, щото едва задържаха треперещите страници. Той чувствуваше само обидата и бурната неправда, наранила сърцето му. Свършена бе, значи и тая глава от неговия живот! Трябваше да заличи Страт Линтън от там. Той се обърна и, без да продума вече, тръгна бързо по тъмната улица.
След два дни, в четвъртък, беше последният му изпит. Още същия ден — ясен, свеж пролетен ден, изпълнен с надежди и обещания за светло лято, с бели облаци, плуващи в синьото небе — той постъпи в отделението на Анна, за да бъде опериран.
Трета част
След шест седмици, легнал в малката болнична стая, Дънкан обърна леко глава при шума на стъпки в коридора. Той беше невероятно слаб. И през ум не би могло да му мине какви поражения ще нанесе операцията на организма му.
Казаха му, че цели четири часа е бил на операционната маса. Няколко дни след това продължаваше да му е зле от упойката. А по-късно дойде болката — той изтръпна при тая мисъл — като че ли цялата му лява страна бе огнена стена.
Анна бе засегнала не само мускулите, костите и ставите, но и самия нервен възел, който се излъчва, заедно с големи кръвоносни съдове, от подмишничната кухина. Никакви упойки не облекчаваха мъчението от тия разкъсани нерви.
Често пъти той се молеше нощем: „О, Господи, сега, когато зная, какво значи да страдаш от болка, ще бъда по-добър лекар, ако се спася“.
Вратата се отвори тихо и сестрата каза:
— Една гостенка, мистър Стърлинг. Обеща, че няма да стои много.
В следния миг на прага се появи Джейн.
Тя внесе лъх от свежия планински кът в задушната стая. Над парите от антисептични лекарства се понесе мирис на бор и крайбрежни мирти, на сапун и дим. Тя седна стеснително, в скромна тъмна рокля, с небрежно сложено кепе, с пакети в ръце. В топлите й младежки очи имаше недоверие и мъчителна тревога.
— Джейн!
— Дънкан! — извика тя, като се приближи. — Колко сте отслабнал!
— Ужасно се радвам, че ви виждам, Джейн! Мислех, че завинаги сте се отказали от мене — той протегна свободната си ръка — другата бе неподвижна, гипсирана в леглото — и стисна нейната.
— Бях по покупки в града. Трябваше да дойда, въпреки ужасното скарване между вас и тате.
Въпреки горчивото решение, че всичко е свършено между него и Мърдок, Дънкан запита: