Раменете му постепенно започваха да се отпускат, докато тялото му се загряваше — толкова мъчително бавно, че това му напомняше натрапливо за наближаващия му четирийсети рожден ден. Което го накара да заудря още по-силно. След малко вече почти не виждаше крушата — пред очите му започнаха да изникват картини от убийството на Тоа Фелатон.
Това беше едно от убийствата на Каин, които винаги оставаха с него, загнездени в съзнанието му като един от онези неканени гости, които човек не може по никакъв начин да изгони, колкото и да му е писнало от тях.
Не можеше дори да обвини Студията за това — Каин беше избрал тази работа, беше приел комисионата от Манастирите, въпреки че от Студията бяха казали на Хари, че предпочитат да избухне война между Анхана и Липке — войните в Отвъдие бяха много добри за бизнеса, благодатна почва, на която младите Актьори да градят репутация. Хари се яви лично пред Съвета по планиране на Студията, за да приведе доводите си в полза на убийството. Той изтъкна, че отстраняването на принц-регента ще дестабилизира федералния феодализъм на Анхана и че гражданските войни са много по-кървави и по-жестоки, отколкото би могла да бъде една война между две империи, намиращи се от срещуположните страни на Континенталния разлом.
Не беше очаквал, че ще е толкова прав.
Кръвопролитието, което последва, когато херцозите от правителството се бореха за властта и привържениците им се колеха взаимно, беше ужасяващо дори по мерките на Отвъдие. Клетата малка кралица дете Тел Тамаранта, вместо която беше управлявал като регент Тоа Фелатон, надживя чичо си само с няколко часа; никой от съревноваващите се херцози не можеше да поеме риска тя да попадне под контрола на някой от останалите, така че първата жертва на Войната за трона се оказа едно красиво, слабичко и наивно деветгодишно момиченце.
Понякога, като например сега, докато блъскаше по гел-крушата с юмруци, лакти и крака, Хари виждаше в нея собственото си лице и врат и искаше да чуе изпукването му.
„Слуга на Империята“ беше необичайно в сравнение с останалите Приключения на Каин, почти уникално. Въпреки репутацията си, Каин рядко убиваше толкова показно, кърваво и хладнокръвно — това не се харесваше на публиката. Те обичаха повече действие, повече риск — някои дори предпочитаха честния бой. Убийството на принц-регента си оставаше на първите места по вземания под наем дори сега — три години по-късно — главно заради изключителната жестокост, съпровождаща бягството на Каин от двореца. Освен принц-регента, главния камерхер и двамата стражи, Каин беше убил още четирима мъже и една жена — общо девет души; също така той едва не беше убил себе си, а нарастващото отчаяние по време на опитите му да се измъкне от двореца „Колхари“ бяха привнесли допълнителна пикантност в ситуацията.
Ако беше такъв, на какъвто се правеше — коренен жител на Отвъдие — той щеше да загине през този ден. Дори най-модерните медицински технологии на болницата на Студията едвам успяха да спасят живота му след спешното му прехвърляне обратно на Земята. Когато той се строполи в онази алея в Стария град на Анхана и погледът му започна да се замъглява, беше сигурен, че Студията ще го остави там да умре от загуба на кръв, защото не е успял да се добере до точката на прехвърляне.
Изключението, което направиха за него, беше наредено от най-високо място; не би могло да е иначе. Никой освен Борда на директорите в Женева не беше способен да вземе такова решение. За него се беше застъпил лично Артуро Колбърг, управителят на клона на Студията в Сан Франциско; към него се беше присъединил президентът на Студията Търнър и така беше одобрено извънредното прехвърляне, спасило живота му.
Извънредните прехвърляния са много по-редки от диамант без никакви дефекти. В края на краищата къде е тръпката, ако Актьорите може да бъдат измъкнати и върнати на Земята всеки път когато се забъркат в някоя дребна неприятност? Понякога загиваха дори звезди от ранга на Каин; именно това караше директните зрители да се връщат отново и отново. Човек никога не знае дали настоящото приключение няма да се окаже последно за Актьора. Точно това привличаше основната част директна публика сред семействата на Незаетите и Инвеститорите, страхотно е усещането да си директно с голяма звезда, когато тя е жестоко убита — в реално време, да виждаш каквото вижда тя, да чувстваш как животът изтича от тялото ѝ, сякаш от твоето собствено.