Той знае как се бия. Знае, че предпочитам сърцето, затова не се целя в него — сигурно там е фокусирал своя Щит. Вместо това се хвърлям ниско и забивам един фут студена стомана в слабините му, право в бедрената става.
Ножът застъргва в костта и дръжката трепери в ръката ми. Бърн изпъшква и издава приглушен стон. Забивам ножа още по-надълбоко, право в ставата. Когато свръхсилните му мускули се стягат около острието, аз натискам ножа надолу, облягайки се с цялата си тежест. Дръжката се чупи и остава в ръката ми.
Той ме поглежда с изненадано пребледняло лице — не може да повярва колко лошо съм го ранил.
Пускам дръжката на земята. Ръката ми се плъзва под туниката за втория боен нож и за метателното острие, което се намира в ножницата на гърба.
Над главата ми просвистява Косал.
Хвърлям се настрани, но усещам как се врязва в ботуша ми — за части от секундата се сбогувам с половината си ток и парче от петата ми, голямо колкото палец. Отдръпвам се пълзешком назад, а Бърн ме следва, ръмжейки от болка при всяка стъпка.
Не мога да повярвам, че изобщо е в състояние да стои на крака, камо ли да върви, а сега, на всичко отгоре, дори се затичва!
Хвърлям се настрани и се претъркулвам. О, боже, о, боже, това беше най-добрият ми удар. Всеки нормален човек щеше да е припаднал от болка и всичко вече щеше да е приключило…
— Бягай, Каин — изпъшква той, хриптейки от болка. — Пак ще те хвана. Пак ще те убия. Хайде, бягай.
Вярвам му. Въпреки че ножът ми се вряза в костта му и преряза хрущяла на бедрената му става, причинявайки му такава болка, каквато не мога дори да си представя, това като че ли изобщо не го е забавило.
Ще трябва да го излъжа някак.
Изправям се и чакам.
Косал е тежко оръжие и магическите мускули на Бърн не могат напълно да компенсират теглото му; замахването с подобен меч нарушава равновесието по начин, който няма нищо общо със силата. Този път не се хвърля към мен — може би заради стоманата в бедрото му.
Той прави няколко плъзгащи се крачки и очертава къса дъга с острието на меча, запазвайки идеално равновесие.
— Онази девойка воин, приятелката на Палас — казва той с небрежен тон, — беше по-добра от теб.
Свивам рамене.
— Тя струваше колкото нас двамата заедно, Бърн.
— И беше хубава. Чука ли я?
Оставям кретена да си мисли, че номерът му минава; в гласа ми се промъква злоба:
— Кучи син, ще ти…
И това е единственото, което успявам да произнеса, защото той отново се хвърля върху мен. Решава, че ме е хванал неподготвен, но всъщност е точно обратното. Избягвам смъртоносното жужащо острие на Косал и пристъпвам към него, стиснал ножовете с остриетата надолу, покрай китките ми. Има няколко неща, които не може да се научат в Манастирското училище. Едно от тях е кали.
Внезапно се оказвам толкова близо до него, че мога да го целуна. Докато той се опитва да се отдръпне назад и да замахне с меча, се прилепям в тялото му, блокирам китката му с острието на единия нож, а другия прекарвам през гърлото му. Щитът му отблъсва острието от шията, но другото се забива дълбоко в ръката му.
Той изръмжава в лицето ми, но се учи много бързо. Когато опитвам същия номер отново, този път към лицето и сърцето му, за да нанеса смъртоносен удар, той пуска Косал и вдига ръце, пресрещайки остриетата с тях. Стоим лице в лице в продължение на една безкрайна секунда, докато ръцете ни се мятат в убийствена схватка. Блика кръв, и тя не е моята, но той е по-бърз от мен. Нанася ми страничен кос удар по главата, от който ми излизат свитки от очите, последван от страничен ритник с коляно, след който се разнася хрущенето на счупените ми ребра, и докато се усетя, той е хванал главата ми и се кани да ми строши врата. Много е силен и не мога да го удържа, но ето го Косал, забит в пясъка — хващам го за дръжката и усещам жужащия гъдел. Успявам само да го прекарам през крака му и да отрежа пръстите му, когато внезапно политам на една страна, а Косал — на друга.
Летя във въздуха, премятам се и се стоварвам на пясъка.
Той ме е хвърлил настрани, както отегчено дете захвърля куклата си.
Надигам се с усилие, кашляйки кръв — сигурно онези счупени ребра са се забили в дробовете ми — но той не тръгва към мен. Отново е стиснал Косал и гърбът му е обърнат към мен, защото се е отправил с куцукане към Палас.