В много редки случаи в останките може да се разпознае някогашният човек.
Хари попита тихо:
— Тя поне знае ли, че е офлайн?
Колбърг изразително сви пълните си рамене.
— Честно казано, Майкълсън, тя най-вероятно е мъртва.
— Изпратете ме там. Познавам този град. Мога да я намеря.
„Или трупа ѝ. — Хари прогони тази мисъл, обещавайки си, че ако открие мъртвото ѝ тяло, след това ще намери и Бърн. — Да видим откъде ще черпиш сила, шибаняк. Да видим как ще се захранваш, като ти бръкна в очните ябълки.“
— Моля? — Колбърг вдигна вежди и детинският му самодоволен тон изтръгна Хари от кървавата му фантазия и го върна на земята. — Мисля, че не ви чух добре. И смятам, че е крайно време да станете от креслото ми.
Хари наведе глава, напомняйки си, че животът на Шана е в мазните бледи ръце на Колбърг. Той бавно стана от симкреслото на управителя, все още с наведена глава, както подобава на човек от по-нисша каста. Вложи в гласа си цялата откровеност, която можеше да изтръгне от пламтящите си гърди.
— Моля ви, Администратор. Може ли да сключим сделка? Моля ви, изпратете ме в Анхана.
— Така е по-добре. Точно това, ъъъ, се надявах да кажете. Придружете ме до Центъра за сключване на договори.
5.
Хари и Колбърг едва се побраха в звуконепроницаемата плексигласова кабинка, която се намираше във фоайето на Центъра за сключване на договори. Отвън, на високи столчета, седяха двама от адвокатите на Студията, които бяха и заклети свидетели. Колбърг нервно въртеше в ръка електронния си бележник, а Хари бавно преглеждаше договора. В останалите кабинки, които бяха пръснати из цялото помещение, второкласни Актьори преглеждаха стандартните договори в присъствието на други адвокати.
В договора ангажиментите на Каин бяха представени с евфемистичния термин „зрелищен и напрегнат опит за сваляне на настоящия анхански император“. Дори в най-поверителните си документи Студията никога не нареждаше открито на някой Актьор да убива.
Хари вдигна глава от екрана.
— Тук не се споменава нищо за Шана.
— Разбира се, че не се споменава — отвърна безгрижно Колбърг. — Вие искате да отидете в Анхана. Ние искаме Ма’елкот да бъде елиминиран; вече ви обясних защо. Това е много просто и недвусмислено предложение.
— Ако наистина желаете толкова силно смъртта му, защо не изпратите шестима типове с автомати в двореца „Колхари“?
— Ние, ъъъ… — Колбърг се изкашля в юмрука си. — Опитахме; само че с осем, не с шест. Все още, ъъъ, не знаем какво точно се е случило.
Хари го погледна, примигна веднъж, после още веднъж и каза:
— Аха — после отново наведе поглед към договора.
— Да, значи, след инцидента Ма’елкот направи, ммм, нещо с двореца. Не знаем точно какво, но очевидно успява да попречи на нашите скенери. На терена на двореца сме абсолютно глухи и неми. Всеки Актьор, който премине през портата, бива откъснат от нас, докато не напусне сградата.
— Разбирам. — Хари се облегна с лакти на бюрото и отпусна глава в шепите си. — Преди да подпиша това, искам още малко информация.
— Всичко, свързано със задачата, ще ви бъде изпратено по факса, естествено.
— Имам предвид например какво се случи с Ламорак? Мъртъв ли е Карл?
Колбърг вдигна бележника си и набра нещо на екрана му. Прочете отговора със свити устни и каза:
— Не сме сигурни. Съдейки по информацията от куба на Палас, предполагаме, че е убит.
— Как може да не сте сигурни? Да не би шибаното заклинание да е отрязало и него? Може ли да го направи?
— Що се отнася до въздействието на заклинанието — каза Колбърг, — няма как да разберем. Прерових архивите, но там няма никаква информация за подобно заклинание. Твърдението на онзи тип, хм, Конос, че той го е измислил, трябва да се приеме за истина. Не знаем какъв е начинът му на действие; можем само да кажем, че изглежда, е, ъъъ, изключително мощно. Но, ммм, това няма нищо общо с Ламорак. Той не беше свързан.
— Не разбирам.
— Ами тази пилотна програма е моя разработка. Наричам я „Дълъг формат“. Ламорак се намира в свободен режим.
Колбърг се изправи и закрачи напред-назад, като всеки път правеше само по две крачки — толкова му позволяваше кабинката.
— Кариерата на Ламорак — Шоумен Шанкс — не удовлетворява неговия патрон. Той го записа доброволец за програмата „Дълъг формат“. Вместо директната публика да преживява Приключението му в реално време и така да го ограничава до обичайния десетдневен срок, той си имплантира прототип на мислопредавател, който съдържа макрокуб и гравьор; уредът ще записва преживяванията му в продължение на два месеца, след което Шанкс ще бъде прехвърлен обратно на Земята. После кубът ще бъде обработен до стандартния недиректен формат. Това ни дава възможност за много по-обширна история и…