Тя сияе над нас като звезда в бурното небе; намира се в центъра на огнена буря от светкавици и енергийни мълнии, които я бият от всички страни. Бърн, Тишал да порази гнилото му сърце, очевидно е поумнял достатъчно, за да може да определя правилно приоритетите си.
Отърве ли се от нея, аз вече няма да представлявам заплаха.
Твърде е силен; и е адски добър. Като че ли нищо, което правя, не може да му попречи.
Не можах да го победя в най-добрия си ден.
Остава ми само още един трик, доста стар, от детството ми, много преди да се превърна в Каин. Научих го от едно старо пиратско видео, което баща ми ми показа веднъж. Просто наистина се надявах, че няма да ми се наложи да го използвам.
Какво пък, след тази битка и без това няма да ставам за нищо.
С усилие се изправям на краката си, които ми се струват като чужди. Почти не ги усещам, защото отровата на Тоа Сител се разпростира в тялото ми. Изваждам двата си последни ножа, малките петинчови ками от кончовите на ботушите, и ги стисвам с всички сили, като десния нож държа с острието напред, а другия — обратно, така че острието е притиснато към китката ми.
Трябва да се получи.
Налага се да вървя приведен, защото краката ми сякаш принадлежат на някой друг. И все пак, който и да е той, очевидно им позволява да се движат инстинктивно, за да ме поддържат изправен. Навеждам все повече напред и те най-накрая се впускат в тромав, тежък бяг.
Въпреки гръмотевичния грохот на битката, която се вихри над главите ни, в последната секунда Бърн успява да чуе тропота на ботушите ми по пясъка. Завърта се, интуитивно насочил Косал напред, и острието прониква в корема ми тъй леко, както горещ нож в масло.
Мечът ме пронизва точно под пъпа и продължава да дълбае, докато жужащото му острие не се подава от средата на гърба ми.
Не боли, но е адски неудобно, защото усещам жуженето със зъбите си.
Той ме уби.
Очите ни се срещат. Бърн изглежда адски учуден; след всичките тези години не може да повярва, че най-после го е направил.
В продължение на една дълга секунда той си припомня всичките пъти, когато си е мечтал за това, залива го водопад от желание за отмъщение. В този миг на отпускане аз се навеждам напред и притискам тялото си към неговото, докато дръжката на меча не ме подпира в корема; тогава го пробождам под слънчевия сплит.
Ножът ми не влиза толкова гладко, както неговият меч, но двамата стоим там, заклещени, всеки забил оръжието си в тялото на другия.
Започвам да въртя острието, издигам го нагоре, за да разрежа мускулите и да стигна до сърцето. Внезапно ножът ми застива и аз не мога да го помръдна — Бърн е съсредоточил около него Щита си. Очите ни се срещат отново, този път за последно, защото той знае, че ще умре.
Правя въртеливо движение с лявата ръка, в която стискам другата кама, и я забивам в главата му.
Острието пробива черепа му и прониква в мозъка. Костта продължава да пука, докато нанасям няколко последователни удара, отнемайки живота на Бърн, всичките му спомени, надеждите, мечтите, похотливите желания и радостите му и ги превръщам в бъркани яйца.
Миг по-рано той беше човек. Сега е просто месо.
Бърн подбелва очи и потръпва конвулсивно. Когато се свлича в краката ми, пуска дръжката на Косал и жуженето най-после спира.
Аз стоя в средата на арената, прободен с меч. Опитвам се да отстъпя на няколко крачки, само и само да не се строполя върху Бърн и да умра там, но вече не усещам краката си. Не знам дали е заради отровата, или Косал ми е посякъл гръбнака.
Коленете ми се подгъват и политам към земята.
Май е гръбнакът — изтръпването в зъбите ми подсказва, че е улучена някаква кост.
Разпервам ръце, за да падна по гръб. Ударът в пясъка изтласква острието на Косал от корема ми.
Звездата на Палас сияе над мен и вече всичко е наред.
Стига ми и това, че ще умра с нейната светлина в очите си.
23.
В Техническия център отекваха звуците от битката, която се разиграваше на екрана, ала не се чуваха никакви други шумове.
Колбърг се опитваше да контролира треперенето си, но не успяваше. Цялото му тяло се тресеше и го сърбеше, а едното му око спазматично примигваше.
— Мили боже, мили боже — не спираше да повтаря той. — Каин успя. Най-накрая успя.
Единият от техниците промърмори:
— Никога не съм виждал нещо подобно. Това ще стане най-големият хит от Кастовия бунт насам. Най-големият хит на всички времена.
Друг техник, по-склонен към размишления, промърмори в отговор, че за него е истинска чест да присъства на това събитие и че сега ще може да разказва на внуците си как е седял в кабината и е гледал смъртта на Каин.