Колбърг се изтръгна от ръката му и скочи към панела за управление, удряйки по превключвателя на микрофона.
— Майкълсън! — изрева той. Собственият му глас отекна през говорителите в стаята — Каин все още беше онлайн и лежеше сред струпаните върху платформата за прехвърляне тела. — Ще те убия заради това! Мъртъв си!
Когато сопитата най-после успяха да го усмирят и го поведоха извън Техническия център, той чу от тонколоните шепнещото монологване на Каин:
Да. И то твърде скоро, предполагам.
30.
Ярката светлина на сценичните прожектори, монтирани над платформата за прехвърляне, оформя призматичен ореол около гривата на Ма’елкот. Виждам само силуета му, не мога да разгадая изражението на лицето му, но съм доволен; стига ми да чуя неговия давещ се от ужас глас, след като погледът му попада върху безкрайните редове от безлични индукционни шлемове и излегналите се в зомбиран сън директни зрители, с които е тъпкано до тавана в „Кавеа“.
— Твоят свят — шепне той. — О, изоставени богове, довел си ме в ужасния си свят…
И това не е проява на инстинктивна ксенофобия, нито безпомощният ужас на наивен туземец; не го задушава чуждата атмосфера на Земята.
Плаши го това, че я познава.
Той говори на английски.
В огромния му мозък се въртят спомените на Ламорак, на Карл; той вижда, че неговият свят, Отвъдие — онова място, изпълнено с жестокост, болка и внезапна смърт — е просто сън, рай в сравнение с мястото, където е попаднал.
Довел съм го заедно с мен в ада.
Не мога да си представя ужаса, който изпитва, но пък и не ми пука особено.
Косал, който е замлъкнал може би завинаги, все още стърчи от корема ми. Тялото на Бърн лежи под краката ми на платформата за прехвърляне.
Спечелих.
Ма’елкот извива мощния си врат и поглежда надолу към мен, към нас.
— Ти ме унищожи. Защо го направи, Каин? — В гласа му се долавя отчаянието му. — Защо ми причини това?
Свивам рамене. Боли.
— Защото имаше лошия късмет да се озовеш не на тази страна, на която беше Палас Рил.
Разнася се силен трясък, някъде отвисоко. Това са вратите на „Кавеа“. Количката на медиците идва за мен; някой куражлия техник е запазил достатъчно присъствие на духа, за да ги повика.
По бузите ми валят топли солени капки; това са сълзите на Шана.
— Дръж се — казва тя. — Моля те, дръж се.
Опитвам се да я стисна за ръката, но тъмнината отново се спуска над очите ми.
— Не ме оставяй.
— Няма. Заклевам се.
Гласът на Ма’елкот звучи изгубено, безпомощно и много, много незряло.
— И сега какво? Какво ще се случи с мен?
Не му отговарям; това не е мой проблем.
Предполагам, че все още съм онлайн; никой не се е сетил да прекъсне прякото предаване. Всички вие ще дойдете с мен в мрака.
Шана се навежда още по-близо и допира топлата си буза към леденото ми лице. Шепне в ухото ми:
— Дръж се, Каин.
— Майната му на Каин — отвръщам аз, превъзмогвайки болката. — Забрави го този задник. Викай ми Хари.
И спускащата се нощ бавно преминава в утро. И аз правя още една малка крачка към светлината.
На всеки час, по целия свят.
Прическата, разбира се, е съвършена и изсечените скули имат тен точно както при Незаетите. Но в деликатните, почти невидими бръчици покрай искрящите очи се долавя намек за студено отчаяние, а устните, разкриващи идеално белите зъби, потрепват в едва забележимо горчиво презрение към самия себе си.
— Здравейте, аз съм Бронсън Андърууд. В последните десет години като водещ на „Най-новото от приключенията“ ви представях най-доброто от продукциите на Студията по цял свят. Днес, и само за кратък период от време, с гордост ви предлагам нашата специална оферта: пряко от мястото, където започна всичко, Студията на „Приключения без край“ в Сан Франциско — „За любовта на Палас Рил“, специално издание.
Очите блестят, а усмивката на лицето изглежда като залепена, докато той изброява допълнителните материали в специалното издание: откъси от „Надпреварата за короната на Дал’канит“ и „Слуга на Империята“; няколко часа от „Преследването на Смешника Саймън“, преди задействането на заклинанието Вечната забрава; интервюта с Каин, Палас Рил и самия Ма’елкот, говорещ едновременно от свое име и от името на Ламорак…
— … и пряко от Специалните архиви на Студията в Сан Франциско, специално за това издание, запис на „Когато Часовникът на живота спря“! Нали си спомняте онзи впечатляващ момент, когато Каин пренесе възлюблената си от горещия пясък на онази арена обратно на Земята, в безопасност. Гледахте го на живо; може дори да сте го преживели като Каин.