— А сега можете да го преживеете отново… защото в този миг „Когато Часовникът на живота спря“, записът на Палас Рил, започва отново.
— Тази специална оферта няма да бъде повторена; това специално издание е единствената ви възможност да се сдобиете с този ценен момент. Това е единственият ви шанс да проникнете в сърцето на Палас Рил, докато тя стои на колене върху платформата за прехвърляне, спасена от сигурна смърт от единствения мъж, когото някога е обичала истински. Това е единствената ви възможност да видите онова, което е виждала тя, да почувствате онова, което е чувствала тя, докато е докосвала лицето на своя паднал герой.
Очите като че ли леко се навлажняват; може би в тях е попаднала прах. Усмивката не се променя, сякаш устните са залепени за зъбите.
— И за да ознаменуваме тази невероятна оферта, в чест на това изключително приключение, ако направите своята поръчка преди полунощ тази вечер, вие ще получите и специално издание на Личния часовник на живота на Палас Рил!
— Настроен от учените на Студията, той използва вашите лични статистически данни, извлечени от глобалната медицинска база данни, включително данните на шест поколения ваши предшественици. Специалното издание на Личния часовник на живота на Палас Рил ще отброява точно часовете на вашия живот! Този красив уред ще изглежда много привлекателно на нощното ви шкафче, на бюрото в офиса, дори на кухненската маса…
Рекламата, която се върти, докато по-голямата част от хората забравят за кого става въпрос, включва и едно дребно уточнение: „Специалното издание на Личния часовник на живота на Палас Рил не е точен измерителен прибор. Използвайте само за развлекателни цели.“
Епилог
Настъпи денят, в който Хари се събуди и намери Шана да седи край леглото му.
Той лежеше на гел-възглавницата си и я гледаше през притворените си очи, докато постепенно свикваше с дневната светлина.
Тя стоеше до прозореца и гледаше към облаците, към океана, плъзгайки поглед над лъскавите медийни ванове, които бяха обградили болницата като обсадни машини на армия от Отвъдие. Изглеждаше отслабнала, бузите ѝ все още бяха хлътнали, а очите — потъмнели, ръката ѝ все още висеше отпусната — и Хари си помисли, че през живота си не е виждал нещо по-красиво.
Той не каза нищо — от страх, че звукът на гласа му ще развали магията.
Усещайки погледа му, Шана леко се закашля. С виновна усмивка докосна гърдите си там, където ги беше пронизала стрелата.
— Пневмония — поясни тя.
Хари отвърна на усмивката ѝ.
— Да, и аз имам — но май съм я пипнал тук.
— Аз, ъъъ… — започна Шана, след което бързо попита: — Как се чувстваш? В смисъл…
Тя кимна към сивкавия метален корпус на апарата, покриващ тялото му от бедрата до гърдите; не ѝ се искаше да поглежда нататък.
Хари сви рамене и го потупа с ръка.
— Не знам. Като че ли не чак толкова зле. Казаха ми, че в следващите няколко седмици ще си върна чувствителността в краката. После ще ме окачат на някоя от онези компютърни раздвижващи машини, които размърдват пръстите на краката, или нещо такова, и след година вече ще мога да ходя, дори ако регенерацията не прихване…
Той си пое дълбоко дъх за кураж и бавно го издиша.
— Казаха, че сигурно ще ходя с бастун до края на живота си; отвърнах, че вече съм наясно — изрече той с крива усмивка.
Тя отново се извърна настрани, към прозореца и наведе глава.
— Да — промърмори той, — лоша шега, знам.
— О, Хари, толкова съжалявам.
— Престани — рече той. — Дори не си помисляй.
— Кариерата ти…
— Майната ѝ на кариерата ми. Всичко, което аз… всичко, което Каин някога е искал, е да умре в ръцете ти. Това е хепиенд и ме устройва.
Той раздвижи раменете си напред, а след това назад и на него му се прииска хилядите тънки като косъм сондички, свързващи апарата с гръбначния му стълб, да му позволят да размърда хълбоците си — беше започнало адски да го боли.
— Освен това се измъкнах жив. Колко живи пенсионирани Актьори познаваш?
Гласът ѝ се снижи до шепот.
— Отказа се от толкова много неща заради мен…
— Не.
— Хари…
— Не го направих заради теб — би трябвало да ме познаваш по-добре. Направих го, защото не ми се живее в свят, в който теб те няма, разбираш ли? — Той плесна с ръка студения метал на апарата. — Краката ми? Кариерата ми? Цената си струва. Ти струваш колкото десет като мен.