И двамата стражи носят дълги и здрави ризници под мантиите си в пурпурночервено и златно, а шлемовете им с мека подплънка са подсилени с допълнително стоманено покритие. Тоа Фелатон не е пестил средства за екипирането на придворните си рицари; моите ножове са безполезни срещу тях, но какво да се прави — вече няма измъкване.
Очакването е приключило. Отново съм щастлив.
По-умният страж загрява какво става и започва да вика за помощ.
Свалям капака на подноса и поглеждам мрачно Тоа Фелатон. Долната третина на дългите му коси е подгизнала в кръв, но лицето му не е твърде разкривено; може да бъде разпознато лесно дори с дупката на мястото на окото му. Подавам подноса от вратата на височината на гърдите ми; при вида на съдържанието му викът на стража секва така, сякаш са забили стрела в гърлото му. Докато той се опитва да осъзнае, че това е отсечената глава на краля му, аз изскачам в сервизния коридор. Разполагам с две секунди, може би малко повече, преди стражът умник да е в състояние да направи нещо повече от това, да каже: „А?“.
Падналият на едно коляно страж сграбчва меча си, изправяйки се. Пускам подноса, той издрънчава и главата се търкулва надалече, а междувременно аз хващам стража глупак за китката, принуждавайки го да остави меча си на мястото му. Нанасям му рязък удар с глава, който отеква в ушите ми с приглушено бум; носът на Глупака се разпльоква като кюфте и очите му се събират към носа. Обгръщам го с двете ръце през шлема, завъртам го рязко в задушаваща хватка и го запращам в посока на Умника. Подплънката в шлема му не го спасява — прешлените на врата му се счупват с рязко изпукване, докато го прехвърлям през гърба си. Той започва да се гърчи, докато животът го напуска, а междувременно аз прескачам потрепващото тяло на Джемсън Тал, за да отида при Умника и да го убия.
И в този момент Тоа Фелатон ми поднася отмъщението си, което сигурно ще го накара да се подхилква в задгробния си живот.
Когато се приземявам, без да откъсвам поглед от Умника, който се опитва да се измъкне изпод Глупака, кракът ми попада върху главата на принц-регента. Тя се търкулва под крака ми и аз се катурвам като Елмър Фъд1.
Едва успявам да се превъртя през рамо, вместо да падна по гръб, и само теснотата на сервизния коридор спасява живота ми — когато Умника замахва с меча си към главата ми, върхът му се закача за дървения панел. Опитвам се да се изтъркалям надалече, но се натъквам на Джемсън Тал, който все още агонизира, и този път Умника постъпва както трябва. Вместо да замахва с меча си, той ме мушва с него и вкарва един фут стомана в черния ми дроб.
Меч в корема — това е доста объркващо нещо; всъщност не е болезнено, или поне не много, но е наистина страшно студено, из цялото ти тяло се разнася смразяващ студ, който изсмуква силата от краката ти; същото изтръпване, което получаваш, когато дъвчеш ледено кубче, само че го усещаш върху цялото си тяло; и чувстваш как острието се плъзва в теб, реже вътрешностите ти и честно казано, цялата работа е адски гадна, ако питате мен.
Освен това двата фунта стомана в корема разказват играта на заклинанието, което ме кара да изглеждам като юноша евнух. Магическият заряд проблясва като изгорял кинескоп и кара косъмчетата на врата ми да настръхнат, а брадата ми — да ме засърби.
Умника измъква острието, вместо да го завърти няколко пъти вътре в мен — грешка, предизвикана от неопитност, заради което заслужава да го убия. По време на измъкването мечът закача реброто ми — усещането може да се сравни с драскането с нокти по черна дъска, съчетано със стържене по зъбите със зъболекарска машинка, без упойка. Причернява ми пред очите, простенвам и изтръпвам от болка, а Умника погрешно взема това за предсмъртно хриптене и гърчене — отново липса на опит.
— Тази смърт е по-лека, отколкото заслужаваш, мръснико! — казва той.
При мисълта за убития му господар в очите му се появяват сълзи и аз не намирам кураж да му кажа, че съм съгласен с него. Той се навежда към мен, и когато най-накрая заклинанието изчезва напълно, очите му се опулват. С благоговение в гласа казва:
— Хей, ти не си ли… ти изглеждаш като Каин! Ти си, нали? Тоест кой друг би… Велики К’хул, аз убих Каин! Ще стана известен!
Аз не мисля така.
Подлагам върха на дясната си обувка зад глезена му, за да подпра крака му, и го изритвам по коляното с левия си крак. Коляното му шумно изхрущява и той се стоварва на пода, стенейки. Това им е лошото на ризниците — не предпазват ставите от извиване в обратната посока. Хлапето обаче не изпуска меча си — трябва да призная, че е сърцат.
1
Елмър Фъд — анимационен герой на „Уорнър Брос“ от филмчетата за Бъгс Бъни. Той постоянно се опитва да застреля Бъгс, но обикновено се наранява сам. — Б.пр.