— Ъъъ, всъщност не — отвърна Тоа Сител. — Ако вие, ммм, го притегляте толкова силно, защо трябва да го търсим като някой крадец? Той няма ли да се яви пред вас по своя воля?
Ма’елкот се усмихна снизходително.
— Може би. Но е възможно и да се наложи да бъде довлечен; затова ви поверих и тази задача. По един или друг начин той ще се озове тук, отвръщайки на моя зов. Начинът няма значение.
Тоа Сител се намръщи.
— Щом тази магия е толкова силна, защо просто не притеглите Смешника Саймън?
— Точно това правя — отвърна Ма’елкот. — Колкото по-малко знам за някой човек, толкова по-неясен е образът му, който създавам в ума си, и толкова по-продължителен и сложен става процесът на притегляне. Каин е просто елементът, който събира всичко във фокус, като частичка от кристал или шепа сяра. Щом разполагам с Каин, Смешника Саймън сам ще се напъха в ръцете ми като кученце подир кокал.
Докато траеше разговорът им, Бърн стоеше със скръстени ръце, загледан в града, нацупил устни като сърдито дете. Накрая просто избухна:
— А аз какво трябва да правя?
Ма’елкот се обърна към своя граф и усмивката му се стопи.
— Вземи си почивен ден.
— Какво?
На челото на Бърн запулсира малка вена и устните му потрепнаха, сякаш не можеше да реши дали да избухне в плач, или да се хвърли към гърлото на императора.
— Бърн, така трябва — каза Ма’елкот с успокояващ, но недопускащ възражения тон. — Знам отлично какво се е случило между теб и Каин; донякъде аз сам съм причината за това. Знам твърде добре, че следващата ви среща може да се окаже фатална за някой от вас. Вземи си почивен ден, отдъхни, наслади се на слънцето. Иди в Града на пришълците; играй на комар, пий, мърсувай. Стой далеч от Лабиринта; Каин има приятели сред Поданиците на Кант и сигурно ще се появи там. Забрави Смешника Саймън, забрави Сивите котки, забрави за държавническите дела. Забрави за Каин. Ако двамата се срещнете, докато Каин ми служи, ще се отнасяш към него с уважение, като към друго Любимо дете на Ма’елкот.
— А след това?
— Щом Смешника Саймън попадне в ръцете ми, съдбата на Каин повече не ме интересува.
— Добре — каза Бърн, дишайки дълбоко, но учестено. — Добре. Съжалявам, Ма’елкот, но нали знаете… знаете, какво ми причини той.
— Знам какво си причинихте един на друг.
— Защо Каин? Искам да кажа, какво му е толкова специалното?
Сега вече Тоа Сител разпозна нотката в гласа на Бърн, която се криеше зад обичайната му раздразнителност. „Я виж ти, той ревнува!“, помисли си изненадано херцогът. Запазвайки невъзмутимо изражение на лицето си, той си отбеляза да разследва възможността за по-дълбоки лични отношения между Ма’елкот и неговия фаворит.
— Не съм сигурен — рече Ма’елкот. — Той определено има впечатляваща кариера. — Императорът помръдна мощните си рамене и отпусна широката си длан върху рамото на Бърн. — Предполагам, изключителността му може да се представи по следния начин: той е единственият човек, който се е изправил срещу теб в битка, Бърн, и е оцелял.
Тънките устни на Бърн потрепнаха в усмивка.
— Само защото може да тича като заек.
Ма’елкот хвана Бърн за раменете и го погледна изпитателно в лицето.
— Ще ти кажа следното: ти вече не си същият човек. Сега, когато притежаваш моите дарове, той няма да може да ти избяга.
Бърн протегна ръка и докосна дръжката на Косал; мечът отговори на докосването му с опасно жужене, приглушено от ножницата му.
— Да, да. Знам.
Ма’елкот леко извърна глава, колкото да впери стоманеносивите си очи в Тоа Сител.
— Чака ви много работа, херцоже мой. Наслука.
Преди Тоа Сител да успее да отговори, краката му потънаха в каменната плоча. Покривът на кулата бе твърд под Ма’елкот и Бърн; те го гледаха с безизразни лица как потъва. Когато полетя надолу, той извика изненадано и последното нещо, което видя, преди камъкът да се втвърди пред очите му, бе как Ма’елкот притиска главата на Бърн към голите си гърди.
Поддържащата го сила го спусна леко в центъра на окултния кръг в Желязната стая. Той отупа въображаемия прах от ръкавите си, докато гледаше нагоре към сивия камък.
Изсумтя леко и поклати глава. Приближи се безмълвно до олтара и погледна към Джейби — мъжът, когото всъщност беше изпратил лично тук. Гледа го доста дълго време, наблюдавайки дишането му; наблюдавайки пулсирането на сърцето му през оплетената мрежа от черва; наблюдавайки как то се забавя, ускорява и забавя отново почти до спиране.